— Сега, след като си ръководител на „Калки ентърпрайзис“, искам да ти е известно, че желая договорът ми да остане в сила, освен ако разбира се, не е бил анулиран по силата на обстоятелствата. — Почувствувах облекчение, че казах тава. Не бях платила мартенските алименти на Ърл младши. Не исках да ми се налапа да търся пари от Арлин.
— Скъпа моя Теди, ти си наета, както е уговорено, до трети април. — Джайлз бръкна в джоба на доктор Ашок и извади чекова книжка. Застанал пред витрината на един от магазините на Оринд Джулиъс, той ми написа чек за двумесечна заплата.
— Благодаря. — Прибрах чека в джоба си. — А след трети април?
— Калки ще се е върнал преди този ден. На този ден векът на Кали ще свърши. Гледай! Наденички па еврейски! Не мога да устоя. — Ядохме чеснови наденички на един мръсен тезгях.
— Какъв вид ще добие Калки?
— Собствения си. Какъв друг? Съпроводен от Съвършените учители, той ще. .. какъв ви беше американският израз? Си изиграе номера по най-красив, страшен и окончателен начин.
— Тогава, те — посочих към тръгналите насам-на-там хора — всички ще умрат.
— Успокоителна мисъл, нали? Никакво замърсяване на околната среда, никакви отвратителни градове, бордеи, хора. Никаква телевизия. Да, Теди, Уолтър Кронкайт, Холивуд скуеърз, Гонг-шоуто, всичко ще е, като да не е било никога.
— Не мога да... — щях да кажа повярвам, но го смених с възприема. — Толкова е брутално. Искам да кажа, като си помислиш за всички деца. — Мислех си за моите две деца. Изпитах болезнено чувство за вина, задето толкова малко ги виждах, толкова малко мислех за тях. Надрастването на майчинството се бе оказало, психически, ако не финансово, наистина надрастване.
— Но те всички, така или иначе, ще умрат. Помисли си само! Всяко едно яснолико дете на земята е програмирано да умре рано или късно от рак, треска, сифилис или нещо друго. А когато Калки издигне високо своя меч, те ще...
— Какво?
— Ще престанат да бъдат. — Ама отговор.
Избърсах светложълтата горчица от пръстите си с мъничка книжна салфетка и си помислих дали Джайлз е отговорен аа смъртта на Калки. Смятах го способен на всичко. Вярвах ли, че Калки ще се върне? Не. Най-многото, очаквах Джайлз да обяви, че Вишну внезапно е заел неговото тяло и сега той е аватарът.
— Смъртта — каза доктор Ашок, докато вървяхме ка изток по Четиридесет и втора улица — е сън, както и животът. За нещастие човешкият мозък не може да обхване смъртта поради липсата на симетрия в нея, а. симетрията за нас е най-важна, след като мислим с две полукълба на един мозък. Вдишваме въздуха през две ноздри в два бели дроба, докато гледаме и слушаме външния свят през две очи и две уши. Понеже сме принудени да чифтосваме всичко, смъртта ни се струва съвсем нелепа, защото тя е окончателното неравновесие. Когато махалото спре в единия край, часовникът спира. Е тогава, накъде да вървим след това? Не вървим. Стоим си. Важното е, че щом материята на всеки един от нас престава да съществува в досегашната си форма, тя се преобразува в някаква друга форма. Естествено, нищо не може да се загуби в една постоянна природа. Но настъпва преустройство. Веднъж предал на смъртта своето ненагледно Аз — нанесъл смъртен удар на смъртта, — ти ще бъдеш преустроен. Ще се явиш отново като крал или ряпа, като поет или пъпеш, като камила или звезда. Но без значение какво е новото ти устройство, единяващият дух — наречи ме, казвам го сериозно, Вишну — оживява всички неща във всички времена и всички неща са в постоянно движение, идващи, отиващи си, преустройващи се. Ах, скъпа Теди, нима не си знаела винаги, дълбоко в себе си, че през хилядолетията си умирала не един път, а хиляда, милион, милиард, билион пъти? Помисли за голямата болка, която все още е в тялото ти, тяло, което в самия този момент съдържа всички елементи, изграждащи не само вселената, но и всяко от по-раншните ти превъплъщения като амеба, риба, гибон... една цяла подрънкваща верига на сътворението, в чийто сегашен, но далеч не окончателен край днес стои или ио-скоро се разхожда прелестната Теди Отинджър, като заедно наближаваме югозападния ъгъл на Голямата централна гара, където току-що е пристигнало първото издание на „Ню Йорк поуст“ и от заглавието разбирам, че енергичният работливец от антипода7 е подхванал здраво нашия въпрос.
„ВОИНА НА ОПИАТНАТА ИМПЕРИЯ НА КАЛКИ“, гласеше заглавието.
— Тук е пипала голямата черна ръка на Джейсън Маклауд. — Джайлз започна да изоставя превзетостта т доктор Ашок.
— Но Маклауд работи за тебе, нали?
— Той ме поизръсва от време на време.