— Убедена съм, че той уби Калки. Знам, че доктор Ашок не е съгласен с това. Но ти как мислиш, Джайлз?
— Ах, Теди, на небето и земята съществуват повече неща, отколкото където и да било другаде. А бедата, скъпа красавице, не идва от тези, които еа ни подвластни, а от белезите, показващи, че играем ... на рин-ге-ринге-рае. — Метафазисът метастазираше.
Мерките за сигурност на „Нараяна“ бяха почти така строги, както преди убийството в „Медисън скуеър гардън“. В добавка към собствената охрана на кораба, голям брой цивилни агенти се криеха из дока и шпионираха. Имаше моменти, в които изглеждаше, че главната задача на американското правителство от века на Кали е да шпионира гражданите си.
Лакшми и Джералдин седяха в главния салон и къркаха „Блъди Мери“. Готвех се да им прочета лекция за опасностите, които крие пиенето посред бял ден. Но загубих желание. Бяха доста напреднали.
— Теди! — Джералдин изглеждаше истински щастлива да ме види.
Лакшми също:
— Знаех си, че ще останеш вярна. — Прегърна ме.
— Теди Отинджър е лъчезарен Съвършен учител и вдъхновяващ пример за всички нас. — След това заявление Джайлз свали сивата си перука, изля водка върху една салфетка и изтри грима от лицето си. После, върнал се към битността си на Лоуъл, обяви:
— Време е.
— Да — каза Лакшми. Чувствуваше се малко несигурна в краката, докато Джералдин не я хвана под ръка. Момичетата се люшкаха в надиплените си сари като при летен вятър. Изглеждаха щастливи и аз се зачудих от какво. Водката?
В салона влезе Калки. Другите трима Съвършени учители се проснаха по лице. Понеже не исках да изложа отбора, направих същото. Решила бях, че сънувам. Другояче не можеше да се обясни фигурата във вратата. Или, нека го кажа иначе, ако не бе сън, то онова бе дух, а аз не вярвах в духове.
— Намах Шивая! — тримата скандираха в един глас пет срички, които нищо не ми говореха.
Калки се приближи към нас. Лице като изковано от злато. Глас от най-чист бронз.
— Аз съм Шива — каза гласът. — Унищожителят.
„Намах Шивая“ — скандираха останалите.
„Намах Шивая“ на санскрит означава „поклон пред
Шива“.
3
В ролята на Шива, унищожителя на светове, Калки никак не приличаше на своето предишно Аз. Беше смразяващо студен. Русото се бе вледенило. Помислих си за плъзгащи се :на юг айсберги.
Калки седна. Аз не. Само го зяпах, без съмнение с отворена уста. Будна ли бях, или спях? Задавах си тоя въпрос. Помня как си помислих, че ако това наистина е сън, подробностите са много добре изпипани. Съновиденията обикновено нямат прилични тавани и убедителни изгледи от разтворени прозорци. А това помещение си имаше таван. И през отворените прозорци изпъкваха върху небосвода очертанията на нюйоркското пристанище. Ако това бе сън, съставен бе много добросъвестно.
Калки вдигна поглед към мен. Очите бяха без съмнение неговите. Но вече твърди като сапфир.
— Ти си с мен! — Твърдо изявление.
Измънках някаква идиотщина в смисъл, че договорът ни не е бил обезсилван.
— Скоро ще трябва да полетиш. — Калки направи второ, също тъй твърдо, изявление. Вече бях сигурна, че съм будна. И объркана повече от всякога. Както обикновено Джайлз даде обяснението:
— Скъпа Теди, виждам, че си озадачена.
— Бедничката! — Лакшми бе състрадателна. — Кажи й какво стана, Джайлз.
— С удоволствие! — Джайлз бе в стихията си: среда, идентична с хиперхиперболата. — Вечерта на 15 март имаше две издания от красивото тяло на Джеймз Дж. Кели. Едното бе, уви, унищожено от злодея Маклауд, от наемен убиец, от някой нарк или политически фантазьор. За щастие опазихме безценния си резервен модел и ето го седнал тук.
Джайлз винаги знаеше как да ме дразни. Дори в края на света бе в състояние да ме накара да изляза от кожата си. Излязох, за да дойда на въпроса:
— Не може да има две копия на една и съща личност.
— Образите на Вишну са неизчерпаеми — започна Джайлз. С отинджърска логика го върнах от ръба на вайсеанството:
— Избери едно от двете. Или това е Калки и някой друг е бил убит, или е някой друг, а е бил убит Калки.
— Избирам първото, Теди. — Джералдин бе доволна от остротата ми.
Лакшми се усмихна с особената си усмивка на небесна царица:
— Това наистина и несъмнено е нашият Калки. Оригиналът. Невредим.
— Кой бе убит тогава? — попитах аз.
— Дубльор — каза Джералдин. — Гледай, ние през цялото време знаехме, че някой, вероятно Маклауд, ще се опита да убие Калки ...
— Знаели сте през цялото време? — Калки бе споменавал само за възможен опит да се посегне върху живота му.