— Трик беше, нали? Като в „Небостъргачът в пламъци“?
Калки се усмихна. Не каза нищо.
Арлин продължаваше:
— Както и да е, от бюрото на Уилям Морис казаха: Арлин, не знаем какво представлява цялата работа, но каквото и да е, предложението е солидно. Освен това е секретно. Доктор Лоуъл иска да направиш специално предаване. Гарантира много високи показатели по скалата на Нийлсън — може би дори към петдесет точки. Опитах да се свържа с тебе, Теди, но нямах късмет. Както и да е, след като част от договора бе да не казвам на никого, аз не казах на никого и ето ме тук. Готин си за ядене, Калки, ако нямаш нищо против да се изразя така.
— Вие си мислите за Исус Христос, скъпа мис Уегстаф. Той бива изяждан през определени интервали от последователите си по време на нещо, което се нарича причастие. — Джайлз започна спокойно да развива пренавитата пружина на Арлин. — А Вишну никога не се изяжда. В края на краищата как може човек да отхапе от слънцето? И така, виждам, че сте готова да започнем. — Джайлз посочи росните мигли, които Арлин носеше само на такива изискани места като „Ойл -ьв Олей“, където приличаше на Теда Бара. — Ние също.
— Какво става? — попитах тихо Джералдин.
— Оттук — каза Калки. Прихвана я през кръста. Арлин бе възхитена.
Джералдин ми отвърна:
— Каквото става, става сега. Калки се готви да запише едно интервю за телевизията с приятелката ти.
Преминахме вкупом по някакъв дълъг коридор. Дълбоко навътре в кораба една каюта бе превърната в телевизионно студио. Техническият екип и режисьорът бяха вече налице.
Калки седна кръстато върху един подиум, а Арлин — на стол до него. Калки я инструктира шепнешком. Арлин навлажни устни. Тя бързо заучаваше роли. По знак от Калки записът започна.
Арлин погледна Калки с истинско и неподправено обожание. Този, който бе избрал Арлин за интервюиращ, (Джайлз?), бе постъпил хитро. Освен дето ми беше приятелка, тя видимо обожаваше Калки. Също така бе и най-добрата рекламна говорителка в телевизията.
— Калки, вие се... завърнахте... от смъртта! — Гласът на Арлин бе благоговеен.
— Аз съм вечен. — Калки искреше като онези северни светлини, които могат да се видят от петнадесет хиляди метра как пламтят над арктическия хоризонт. — Не мога да умра. Единствен аз бях преди всички неща. Единствен аз ще бъда винаги.
— Това е много интересно. — Арлин дръзко завъртя колелото на разговора. — Изненадани ли бяхте от онова, което ви се случи оная вечер в „Медисън скуеър гардън“?
— Знам всичко, което е било, е и ще бъде. Знаех, че ще оставя едно човешко тяло и ще взема друго. Това, което виждате сега.
— И което ми изглежда много хубаво от мястото, където съм седнала. — Арлин му хвърли доволен майчински поглед, един поглед, изпипан до съвършенство в рекламата, където предпочитаният препарат изчиства за секунда изкаляните дрехи на децата. — И тъй, Калки, това, което направихте с... хм, завръщането си от смъртта, е нещо като чудо за нас, обикновените хора както в шоу-бизнеса, така и вън от него.
— Аз никога не съм бил мъртъв.
— Да — каза Арлин, без да слуша. — Знам. А сега след като по такъв начин се върнахте при нас, какви са непосредствените ви планове, ако мога да попитам?
— Аз съм Шива.
Арлин не беше информирана за Шива. Разбрах, че е объркана. Но тя замаза работата с вещина. Занимаваше се с тия неща от половин век:
— Това е интересно. Дето сте... ъ-ъ, Шива. Бихте ли казали на нашите зрители нещо повече за това кои е Шива? И кой сте вие всъщност? Например, къде сте роден в действителност?
Но Калки бе включил на пълни обороти. Описа Шива, както го бе описал пред мен в Сентрал парк. След това обяви, че по пладне, на трети април, Шива ще започне танца на вечността и целият човешки живот ще свърши. Както обикновено Калки бе най-силно въздействуващ, когато говореше с най-обикновен тон.
— Това не е твърде утешително съобщение. — Арлин направи всичко възможно да се пошегува.
— Но смъртта... ние й казваме Яма... е покой, а покоят е крайното блаженство.
— А няма ли да кажете нещо обнадеждаващо на вашите многобройни почитатели? На онези от нас, които. ви аплодираха в „Медисън скуеър гардън“ и които са до немай-къде щастливи, че всъщност не сте убит и се завръщате като ... ъ-ъ Шива?
— Обнадеждаващо? — Калки се усмихна с най момчешката и нешивова усмивка. — Е, добре. Хора от земята, забавлявайте се. Не се тревожете за бъдещето. Бъдеще няма да има. Наслаждавайте се в този свят. Наслаждавайте се на всеки ден. Наслаждавайте се един на друг. Тези от вас, които вярват в мен, ще продължат вечно, само че в друга форма. Така че вземете този свят. Той е ваш. Докато започна танца на вечността и угаснат всички звезди.