Понеже телевизионните компании отказаха да излъчат интервюто на Арлин Уегстаф с Калки, Джайлз трябваше да купи тридесет минути върхово време. И макар че бяха решили да „отминат" (според надутия си жаргон) интервюто, те умираха от желание да интервюират Калки, чието завръщане, както можеше да се очаква, предизвика сензация. Шапка от „Ню Йорк дейли нюз“: „Калки върнат от "смъртта". Под нея: „Подозрения за измама — убийството в „Гардън" извършено с помощта на огледала?"
— Теди, искаме пак да се качиш на борда! — Беше Морган Дейвис. Безсрамник. Изоставиха ме след „Медисън скуеър гардън". Сега искаха да ме вземат отново.
Казах на Морган, че корабът е отплавал.
— Във всеки случай, вие не се нуждаете от мен. Имате си Брус Сепърстийн.
Морган започна да хрипти и да се моли. Направих си кефа да му затворя телефона. Вече нямах нужда от „Сън". Същата тази сутрин от „Дъблдей" бяха казали на Хърман Виктор Вайс, че добре шлайфаните му изречения ще се хвърлят още веднъж на щурм в моя полза.
Тези разговори се състояха в деня след записа, в хола на Арлининия апартамент в хотел „Ръджънси", дето бях прекарала нощта. Предната вечер в новините от шест часа казаха, че Калки е жив и Арлин ще го интервюира. Телефонът й не спря да звъни.
Приготвих два коктейла „Маргарита“. Слушах как Арлин говори едновременно с мене и по телефона:
— Кой? Стен Кемън? — Прикри слушалката с ръка. — От бюрото на Уилям Морис! Той е шефът! -Махна си ръката от слушалката. — Стен, сладур! Поредица! Нормън Диър? Е, не, и ако Рос Хънтър успее с договора за копродукция „Животът на Амелия Иърхарт“ с Теди Отинджър в главната роля. Тази стока се търси, Стен, ей богу. — Докато Арлин се пазареше и хитруваше, аз завъртях копчето на телевизора. През определени интервали продължаваха да излъчват фотоси на Калки, разговарящ с Арлин. Глас зад кадър обявяваше часа на предаването.
— Само тази снимка — каза Арлин, като остани слушалката — струва по моему един милион за тази финансова година!
— Какво мислиш за Калки?
— Кук-лич-ка. — Тя провлачи думата. — Ама колко бях неспокойна само! Искам да кажа, той е така отворен. Истинска звезда. Можеш да вземеш твоя Алъи Лед — имам пред вид бащата, не сина, който е кукла и е шеф на продукция при „Фокс“, откъдето очаквам сериозно предложение преди края на тази седмица за новия филм на Хенри Хетъуей — та можеш да ги вземеш всичките тия звезди, дето се правят на свръхмъже, и да ги изхвърлиш през прозореца, защото Калки е пипнал разковничето!
— От друга страна, ако Калки излезе прав, идната седмица няма да има никакъв Хетъуей, нито пък „Туеити сенчъри Фокс“.
— Теди — каза Арлин, неразбрала мисълта ми, — аз чета и слушам тия холивудски дивотии за края на света в течение на тридесет или двадесет години и искам да ти кажа, че шоу-програмите са вечни! Е, няма вече Л. Б. Мейър и блок-букинг8. И какво? Има пълнометражни филми за „Ей-Би-Си“. Има късометражни серии за „Ей-Би-Сим. Има ...
Макар че проведе най-важното интервю в историята на телевизията, Арлин не бе разбрала думичка от онова, което каза Калки. Приличаше на повечето хора. Краят на света бе твърде сложен за възприемане. Много по-лесно бе да се мисли за Калки просто като за нова телевизионна суперзвезда, която щеше да отбележи невероятно висок резултат по скалата на Нийлсън.
В деня на излъчването сенаторът Уайт пристигна в Ню Йорк, повел комисията си. От щаба й в хотел „Уолдорф Астория“ Уайт обяви: „Специално разследване ще се проведе тук, в Ню Йорк — един велик град, който винаги може да разчита на моята подкрепа, финансова и всяка друга, през вълнуващите години, които предстоят. Работейки съвместно в името на финансовата дисциплина, ние ще върнем думата „Голяма“ в названието „Голяма ябълка“9. През следващите няколко дни моята комисия ще разследва предполагаемата връзка между едно предполагаемо религиозно движение и международна опиатна организация. Главният ни свидетел ще бъде Джеймз Дж. Кели, известен още като Калки. — Сенаторът Уайт успя да вкара съобщението (и себе си) в новините от шест часа.
Въпреки че Уайт напълни заглавията на вестниците на другия ден, това си беше чиста декламация. Призовката, приготвена за Калки, не можеше да му бъде връчена, защото той беше изчезнал. „Нараяна“ я претърсиха от горе до долу. Калки го нямаше. Всъщност всички Съвършени учители освен мен бяха изчезнали. За щастие комисията не знаеше, че аз съм Съвършен учител. Въпреки това, като пилот на Калки, бях разпитана от един следовател, за когото бе трудно да повярва, че нямам представа къде са другите. Комисията остана с вързани ръце.