Взех куфарчето.
— Къде е Калки?
— Далеч от погледа, ако не от мисълта или както бардът от...
Прекъснах го.
— Какъв е — попитах — товарът?
- Прочети инструкцията.
Добре облечен чернокож влезе в телефонна кабина зад самите ни гърбове и започна да пикае. Беше пиян и си мислеше, че вече е стигнал мъжката тоалетна. Никой не му обърна и най-малко внимание. Отместихме се с доктор Ашок вън от обсега му.
— Пътуването ти е в основата си един жест, символ на мощта на Вишну. — Нито доктор Ашок, нито аз можехме да не гледаме към телефонната кабина, от която идваше шум на падаща вода, като издавания от Ниагарския водопад в рекламата на Арлин за „Сада сода“. Лениво поточе започна да се разлива по цимента.
— Планът на полета ти разделя земята на квадранти. Ще обиколиш веднъж земята над двата полюса. Пътем, през отбелязани интервали, самолетът ще спуска товара си .
— Състоящ се от?
— Лотоси. Символът на безсмъртието. На всепро-никващия Вишну. На Шива и неговата любов.
Това прави доста лотоси.
— Седемдесет милиона. Ще се проведе супер-лотария. Хиляди и хиляди спечелили паричните „Джъмбо-премии“ или както така мъдро е казал авторът на Стария завет: „Който е сторил низшите да станат богати, ще бъде невинен!“ Както и да е. Екипажът знае какво трябва да прави. Твоята работа е само да караш самолета. Разбира се, може би ще искаш да говориш на любопитните, при спирането за зареждане. Затова съм приготвил няколко къси речи — за всеки случай.
— Кога се връщам? — Можех да си представя какво представляват приготвените от Джайлз речи и се заклех да си подготвя собствени.
— Ще се върнеш на втори април. Ще дойдеш при нас на борда на „Нараяна“, която ще бъде закотвена край парка „Бетъри“ в търговската част на Манхатън. Всички инструкции са тук. — Доктор Ашок посочи куфарчето в ръката ми. — Залавяй се за работа, Теди Отинджър, летец-изпитател и Съвършен учител!
Обитателят на телефонната кабина спеше прав.
„Гаруда“ бе готов да излитане. Екипажът — първокласен. Инструкциите — изненадващо смислени. Джайлз бе пресметнал точно кога и къде ще стане нужда да кацам за зареждане и обслужване. В резултат на това полетът мина без засечки.
Чувствувах се като Амелия. Особено при пътуването по линията на екватора. Съжалявах само, че Порт Дарвин не е включен в плана на полета. Бих искала да видя последното летище, което е видяла тя.
Където и да кацнех, посрещаха ме журналистите. Австралийските журналисти бяха необикновено агресивни. Не е чудно, че едно време бяха успели да изгонят Франк Синатра от Австралия, а този подвиг ги направил още по-самоуверени.
Стълпиха се около мен на сиднейското летище. Направих всичко възможно да изглеждам спокойна.
— Каква е тая машинация с лотосите, дето я рекламирате?
— Ние нищо не рекламираме. — Раздадох бели хартиени лотоси. Разказах им за лотосовата лотария. И за паричните печалби. На журналистите цялата работа им се видя трудно разбираема. През цялото време десетина камери записваха престрелката.
— Искате да кажете, че не продавате тия лотоси?
— Просто ги пускаме да падат надолу. Те са символ на ... — Бях си приготвила доста прилична реч. Но никой не искаше да слуша оня следобед в Сидней. Журналист от Мелбърн попита:
— Е тогава какво продавате при това пътуване?
— Нищо.
- Какво правите тогава? — Човекът от Мелбърк бе упорит. Имаше слухов апарат в лявото ухо. — Освен дето пускате книжни цветя по целия глобус.
— Калки прави един прощален жест. Иска да се? замислите за вечността преди края ..
Последва груб смях:
— И краят трябва да настъпи на трети април?
— Да. — Усмихнах се мило. — По обед. Източно-американско време.
Нова порция груб смях. Обърнах гръб на тълпата им. Преговарях с обслужващия персонал. Но журналистите не се предаваха. Една попита:
— Ще бъде като „На брега“? — подмятане за един филм, описващ края на света и произведен преди много години в Австралия с Ава Гарднър в главната роля. Когато местните журналисти попитали Гарднър защо филмът се прави в Австралия, тя отвърнала: „Ами той е за края на света и бог е свидетел, че това място е самият край.“ Журналистите се опитали, но не успели да я изгонят. Тя видимо е била от по-жилаво тесто в сравнение с бившия си съпруг — мистър Синатра.
Най-накрая, отегчена от тъпите им въпроси, аз изпълних избрани арии от най-пищната и цветиста реч на Джайлз. Тя свършваше с „лотосът е символът на създателя на вселената, едно напомняне за човешкото единение с духа на битието. Вярвайте в Брама, Вишну и Шйва и ще постигнете небесата“.