— Та къде ще танцува?
— На една баржа край „Бетъри“. Телевизията ще го предава на живо.
Неизвестно защо тази последна подробност ми се стори необичайно смешна. Засмях се като побъркана. Но се смях сама. Джералдин ме погледна, както аз поглеждах Арлин, когато пиенето й замотаваше главата. За щастие появата на Уолтър Кронкайт направи нещата, ако не по-трезви, то поне по-тържествени.
Новините, които Кронкайт дълбокомислено ни прочете, бяха твърде подходящи за края на века на Кали. Енергията не достигаше. Арабският петрол поскъпваше. Нов ледников период бе предсказан от всички онези учени, които не бяха предсказали нов пъкъл на земята, причинен от т. н. „парников ефект“, причинен от увеличеното съдържание на пари в атмосферата — резултат от човешка дейност, причинено от всички причини, които заедно образуваха приготвената от човека верига или примка за шията на човешката раса. Съществуваше глад. По света върлуваше епидемия от загадъчна нова болест. Имаше декларация на президента, че той дълбоко вярвал (сам той ни говореше с най-голяма искреност) вицепрезидентът да му бъде партньор, което естествено означаваше, че вицепрезидентът нямаше да му бъде партньор.
Най-накрая на лицето на Уолтър Кронкайт се появи лека усмивка и той прочете: „Утре индуисткият месия от Ню Орлеан, Джеймз Дж. Кели, известен още като Калки, или Вишну, или Шива, ще се появи по обед върху една баржа в река Хъдзън, съвсем до „Бетъри“ в търговската част на Манхатан и като бог Шива, мистър Кели ще започне онова, което нарича „танц на вечността“. Според древните индуисти, когато Шива затанцува този танц, всички светове ще бъдат унищожени. Така че въпросът на въпросите е: Джим Кели от Ню Орлеан наистина ли е богът Шива? Ако е, то тогава утре в краят на света.“
Уолтър Кронкайт си позволи да повдигне едната вежда. Ако не се бе повдигнала, щеше да настъпи национална паника. Това са събитията от днешния втори ден на месец април ...
За сервирането на вечерята отиваше грешният труд на двама сервитьори. Но пък не е лесно да се оправяш с чиниите и да сервираш ястията, като в същото време си наострил уши за всяка произнесена дума. Едва успях да предпазя скута си от напълване с „пти мар-миг“, когато един погълнат от работата си агент не улучи чинията за супа.
Джайлз изнесе лекция върху храната.
— Ние бавно умираме от отравяне. — Той изброи отровите, докато ние ядяхме без удоволствие споменаваните отрови. Всички знаехме наизуст кадмиево-живачната литургия. После вкупом потъгувахме за онова, което усърдните градинари бяха превърнали -в американски домат — един зеленчук, подходящ за транспортиране, но не и за ядене.
Лакшми вдиша чашата си вино:
— За органичната храна! — Вдигнахме тост за органичната храна. — Няма да има нищо друго — каза тя — в нашето бъдеще.
Двамата келнери се спогледаха с широко отворени очи. „Нашето бъдеще“ — това бяха многозначителни думи..
Малко след вечеря на палубата на кораба кацна хеликоптер. Беше Джейсън Маклауд, придружен от Оуън Прегър — шефа на групата от Данъчното управление, която ревизираше „Калки ентърпрайзис“. Мистър Прегър ми припомни, че сме се виждали в ашрама. Беше вежливо дребно човече.
— Дошли сме да се срещнем с Калки — каза Маклауд, като се чувствуваше в салона по-свободно, отколкото у дома си. Джайлз сипа на Джейсън уиски.
Прегър помоли за „Санка“11.
— Имам язва — каза той. — Аз не само причинявам язви, но също така — засмя се с мек носов смях, доста неприятен — сам съм пипнал язва! — Мъничката му шега. Оставихме я, където й бе мястото — в Ли-липутия.
Джайлз бе хлъзгав и с вид на миропомазващ умиращи.
— Боя се, че Калки вече се е оттеглил.
— Както и аз — каза Лакшми.
— И аз — каза Джералдин. Двете се изчетоха от помещението. Аз останах. Бях любопитна. Освен това вече се съживявах (Вайс) след първоначалната умора.
— Ние сме тръгнали по държавна работа, Лоуъл. — Организмът на Маклауд, изглежда, беше необикновено силен. Пиеше чаша след чаша уиски, но не се напиваше. Но и държането му обикновено бе безцеремонно, невъздържано, грубиянско.
Прегър бе вежлив и естествено сдържан в пиенето.,
— Привършихме ревизията на „Калки ентърпрайзис“, доктор Лоуъл. И мисля, че ще бъде почтено да ви съобщя, че корпорацията ви дължи на държавата неплатени данъци в размер горе-долу на значителната сума от четири милиона долара. Точните цифри са в чантата ми.
— Но големият номер — каза Маклауд — е, че вие лично сте уличен и в измама.