— Леко, леко, мистър Маклауд, нека не избързваме. — Прегър бе строг. Нравоучителен. — Ние в Главното данъчно управление никога не приемаме, че някой е невинен, преди да се докаже, че е виновен. — Прегър изглеждаше до немай-къде доволен от малката си реч.
Отговорът на Джайлз бе спокоен и неутрален:
— Аз, естествено, ще се посъветвам с адвоката си.
Помня как се зачудих защо не е по-разтревожен.
Изглеждаше, че му е по-скоро забавно.
— Утре ще бъдете арестуван — каза Маклауд — от нюйоркската полиция.
Джайлз тършуваше в красиво бюро от осемнадесети век.
— Струва ми се, че полицаите все още стачкуват.
— Стачката бе прекратена днес следобед. — Маклауд се взираше в Джайлз през кехлибарената течност в чашата. „La vie en whisky“, вместо „La vie en rose“. Винаги съм съжалявала, че не съм имала възможност да видя и чуя на живо Едит Пиаф. Някога притежавах всичките й плочи. Ърл младши ги получи по време на делбата. А той обичаше само кънтри-музика, изпълнявана от типични американски граждани от шестдесетте. Ненавиждам Боб Дилън.
— Никой държавен работник или служител няма право — каза внезапно Прегър — да стачкува срещу държавата. Този принцип бе формулиран от Келвин Кулидж, когато бе губернатор на Масачузетс, и това е правило, чието нарушаване, доктор Лоуъл, означава социална анархия! — Прегър говореше убедено.
Няма нужда на мен да казвате това, мистър Прегър. — Джайлз измъкна дипломатическо куфарче от писалището. — Аз съм съгласен напълно. — Джайлз подаде куфарчето на Маклауд. — Това са документите, които искахте.
— Хубаво би било — каза Маклауд, — ако всичките са вътре. — Смаяна бях от безсрамието на подкупа.
Погледнах към Прегър. Положително разбираше значението на тази сделка. Но той бе погълнат от собственото си куфарче.
— Бих искал, ако е възможно — каза той, — да прегледаме с вас основните пунктове на ревизионния акт.
— На всяка цена. — Джайлз седна. Изглеждаше нащрек.
— Ние смятаме, от чисто наказателно правна гледна точка, че начинът, по който сте водили работите на „Калки ентърпрайзис“, е изключителен.
— Благодаря ви, мистър Прегър.
— Моля. И.. свалям ви шапка, сър! Пред вас мафията изглежда невинен младенец. Трябва също така да ви кажа, че поради счетоводната ви дарба нашите ревизори вложиха близо двадесет хиляди човекочаса в тая работа.
— Двадесет хиляди! — Маклауд подсвирна. — Какъв е годишният ви бюджет, Прегър? Имам пред вид истинския бюджет на Главното данъчно управление.
Докато двамата бюрократи сравняваха бюджети, аз отново усетих, че едва се държа на краката си. Извиних се. Държавните служители бяха учтиви.
— Лека нощ, скъпа Теди — каза Джайлз нежно. — Приятни сънища. Ще се видим на закуска. — Помня как си помислих, че при създадените обстоятелства той предизвиква съдбата.
Предизвиканата съдба си го върна както подобава. Малко преди разсъмване на борда се качи полиция. Джайлз бе арестуван. Аз проспах суматохата. Когато станах, Джайлз вече го нямаше и палубите бяха претъпкани с най-отбраните полицаи на Ню Йорк.
Утринта бе ясна, но студена. Прогнозата предвиждаше сняг. Вятър от север-северозапад. Лакшми бе на палубата с дебело зимно палто върху сарито си. Джералдин бе сменила сарито с удобен туидов костюм от магазина на „Пек и Пек“. Отидох при нея до леера на носа. Заедно загледахме плаващата платформа, върху която Калки щеше да изпълни танца си. Точно насреща ни вездесъщите телевизионни екипи бяха разположили камерите си върху един влекач.
Спомних си за режисьора от Катманду. Кецове в червено, бяло синьо. Руса коса. Очила. Червени ръце. Обзе ме пристъп на похот, без съмнение предизвикан от историята на оня случай.
Лакшми бе нервна. Попитах я защо.
— Искат да арестуват Калки — каза тя.
— Това е сериозна причина. А той къде е?
— Крие се — каза Джералдин. В студената априлска светлина трите й лунички приличаха на миниатюрни медни петачета.
— Но нали по пладне трябва да се яви на палубата — казах аз.
Лакшми кимна:
— Това е проблемът.
Полицаите все още претърсваха кораба. Бяха навсякъде.
Изглежда, се забавляваха чудесно. Не мога да разбера защо. Смееха се, шегуваха се, махаха към телевизионните камери върху влекача. Макар много добре да ни виждаха, никой не се доближи... освен Маклауд. Дефилираше по палубата като чудовището от евтин филм за Франкенщайн. Още беше на градус от предната вечер. Само че специално тази сутрин за него бе продължение на предната вечер, защото той въобще не бе спал. Прекарал нощта в разговори с Джайлз. След ареста Маклауд закусил солидно и продължил да пие.