Выбрать главу

—    Добро утро, дами. — Маклауд бе изискан. Поздравихме го студено. — Съжалявам за нашия приятел Джайлз. Но веднага щом внесе гаранцията, ще го освободят.

—    Къде го държат? — попита Джералдин.

—    В Първи участък. Това е на „Ериксън плейс“ 16. На две преки южно от канала. Ще бъде при нас най-късно утре.

—    Късно е — каза Лакшми.

—    Какво е обвинението? — попитах.

Маклауд занарежда един куп престъпления, които по брой, ако не по величина, бяха достойни за президента. Главното престъпление бе търговия с наркотици.

—    Съжалявам — добави Маклауд. Изглеждаше почти виновен. Все пак, троен агент или не, той служеше на Джайлз от дълго време.

—    Най-малкото — каза Джералдин с известен гняв, — което можехте да направите, бе да почакате до обед.

—    Да, но при целия този натиск върху мен. — Маклауд прозвуча двусмислено. — Нали разбирате, сенаторът Уайт. До обеда, повтори той. Премигна. Спомни си какво ставаше. — Ей, какво ще се случи?

—    Шива ще танцува — отвърна Лакшми.

—    Но не и ако го арестуват — обадих се аз.

—    Джейсън — Лакшми хвана Маклауд за дясната ръка, — трябва да говорите с полицаите. Трябва да им обясните, че никой не трябва да се приближава до Калки, преди да е свършил танца.

—    Ами... — каза Маклауд. И спря. И се замисли. После: — Не знам дали ще мога. Заповедите за арест са вече в сила, нали разбирате...

—    Често се разрешава един час отсрочка — намесих се аз. — Да сложат в ред работите си. Да се простят с близките.

—    Но обвиненията са доста тежки.

Озари ме щастливо вдъхновение. Но когато човек си има работа с троен агент, трябва да бъде и тройно по-добре въоръжен.

—    Абсолютно съм убедена — казах аз бавно, като да говорех на дете, — че моят, а и ваш приятел, сенаторът Джонсън Уайт, ще бъде много, много разстроен, когато разбере, че Калки е бил арестуван преди разпита му утре.

На Маклауд му призля. Улучила бях.

—    Знам — каза той унило.

Лакшми също улучи:

—    Прескъпи Джейсън, ти си ни такъв добър приятел. И си ни бил така близък толкова много години. Сигурна съм, че не искаш нещо неприятно да се случи на съучастниците ти.

—    Аз не съм — каза Маклауд — съучастник. — Очевидно пред вътрешния поглед на това вероломно съзнание вече се разтваряха вратите на затвора.

—    Независимо какъв си — каза Джералдин, — положително можеш да убедиш полицията да се забави поне с един ден. Ако го направиш, ще зарадваш много сенатора Уайт. Ще зарадваш и Калки ...

1

Филм на шведския режисьор Бу Видерберг. — Б. пр.

2

Известна телевизионна говорителка. — Б. пр.

3

Национален паметник на пет километра от Кийстоун, Южна Дакота: във висока скала оа изсечени образите на президентите Джордж Уошингтън, Томас Джеферсън, Абрахам Линкълн и Теодор Рузвелт. — Б. пр.

4

‘Литл Абнър — (наричан още Ли’л Абнър — герой от комикс, синоним на „стопроцентовия** млад американец с хипер-атлетично тяло и инфантилно-простодушна психика, обитател на забравеното от бог и Вашингтон кътче — Догпеч. — Б. пр.

5

Абрахам Линкълн. — Б. пр.

6

Курвата от Ардън (The Bawd of Arden) фонетично е близко до Бардът от Авон (The Bard of Avon). Под Агнело героят, страдащ от „метафразис“, разбира Отело, а под Даго — Яго, макар че в пиесата «а Шекспир Отело «е убива Яго. Ардън е взето от Елизабет Ардън. — Б. пр.

7

В случая от'Непал, т. е. Маклауд. — Б. пр.

8

Система, при която филморазпространителна къща контрак-тува множество салони при твърда цена, след което собствениците на салони са длъжни да показват както филми с касов успех, така и други. — Б. пр.

9

Така в САЩ наричат Ню Йорк. — Б. пр.

10

Клубно първенство по американски футбол. — Б. пр.

11

Кафе без кофеин. — Б. пр.

Маклауд се отдалечи, без да промълви дума. Видяхме го на мостика да говори с неколцина висши полицейски офицери.

—    Дали ще ги накара да почакат? — попитах аз.

—    Ако не го направи, ще отиде в затвора — каза Джералдин. — Давали сме му подкупи в продължение на години. И имаме доказателства.

Джералдин бе необичайно сурова.

—    И част от доказателствата му бяха дадени снощи от Джайлз.

—    Куфарчето ли? — попитах аз.

—    Да — каза Лакшми. — Това бе хонорарът му за стореното в „Медисън скуеър гардън“. — Щях да падна на земята. Или по-точно на палубата. Но преди да мога да проговоря, корабната сирена изсвири за обед. На борда настъпи тишина. После по радиоуредбата засвири музика... цитри, флейти, тромпети. И на палубата се появи Калки.