Ако не смятаме тигровата кожа около кръста, Калки бе гол. Тялото му намацано със сажди. Вратът боядисан син. Около врата му висяха нещо като. миниатюрни човешки черепи. Три гърчещи се змии бяха заплетени в косите. Носеше малко барабанче.
Нямам представа дали Маклауд бе убедил полицаите да отложат ареста. Знам, че само един поглед към тази заслепяваща фигура бе достатъчен да млъкнат ясички. Никакви шеги, никакъв смях. Никой не се помръдна да арестува Калки... да арестува Шива, докато отиваше към носа на кораба.
Когато Шива мина край нас трите, ние се поклонихме и казахме:
— Намах Шивая. — Нито ни вадя, нито ни чу.
Шива се спусна по стълбата към плаващата платформа. Един кръжащ самолет пусна облак бели книжни лотоси. За момент априлското слънце бе изцяло закрито. Настана бъркотия, когато полицаите се сбиха за книжните лотоси.
Шива удари по барабана с дясната си ръка. Незабелязан от събирачите на лотоси на палубата, танцът на вечността започна. Докато Шива се извиваше и въртеше, подскачаше и мяташе насам-натам, векът на Кали намери своя предсказан край.
Паскал: s„Le dernier acte est sanglant, quelque belle que soit la comedie en tout le reste.“ По-добре да преведа това. Все пак аз съм последният човек на земята, който знае френски. „Последното действие е кърваво, независимо колко очарователна бе останалата част от пиесата.“ Оставям за бъдещите историци всички по-раншни действия, очарователни или не. Сега трябва да направя всичко според силите си, за да опиша последното действие и неговата кръвопролитност.
Когато свърши танцът на вечността, свърши и епохата на Кали. Четири милиарда или горе-долу толкова мъже, жени и деца умряха. Не всички наведнъж. Някои може да са изкарали до една седмица. Никога няма да разберем със сигурност. В повечето случаи смъртта настъпи бързо, въпрос на секунди, минути, милостиво безсъзнателен час.
Как стана това? Нека карам подред. Това е опасна част от разказа ми. Една погрешна стъпка и... няма да има никаква история.
Но по ред. Практически въпроси. Не можахме да намерим Джайлз до късно следобед. Беше заключен в една задна стая в главната квартира на полицията на площад „Ериксън“. Претърсвахме. Викахме. Накрая чухме приглушения му вик.
Трябваше да разбиваме катинари. Да чупим врати. Всичко това в смущаващото присъствие на мъртви полицаи, отпуснати върху (бюра или паднали на пода. Един тлъст сержант прегръщаше апарат за охлаждане на вода. Зад решетките се виждаха арестуваните, седнали или легнали по леглата си. Мнозина бяха като живи. Никое от лицата не показваше признаци на болка. Някои изглеждаха изненадани. Но нали смъртта не бе определяла срещата предварително. В повечето случаи очите бяха отворени и като че все още виждаха.
Щом вратата към килията на Джайлз се разтвори широко, той извика:!
— Спечелихме! — Джайлз прегърна всекиго от нас.. После целуна ръката на Калки, мърморейки. Намах Шивая.
Джайлз имаше измъчен вид. Непрекъснато се оплакваше:
— Можете ли да си представите, че даже не ме оставиха да се обръсна. — Потърка наболата брада по хлътналите си бузи. — Фашисти. Не, ама наистина. Такива са. Вие знаете, че никога не използувам тая дума току-така. — Джайлз внимателно среса рядката си коса. — Не ми дадоха да си взема даже четка за зъби. Но — той се обърна към Калки — позволиха ми да те гледам по телевизията. Видях твоя танц, господи.
Как реагира Калки! Никак. Като оставим настрана: вида на завършил мисията си, той изглеждаше абсолютно неразвълнуван от това, което бе сторил. Но Лакши,и и Джералдин бяха разстроени и угнетени. По-късно Джералдин каза, че в тоя момент единственото, за което можела да мисли, било описанието на Робърт Опенхаймер за взривяването на първата атомна бомба в Лос Аламос. Когато започнало атомното разпадане светлината ослепително заблестяла и гъбовидният облак изпълнил небето, Опенхаймер писал, че няма думи,, с които да се опише неговият ужас, освен индуисткият текст: „Аз съм Шива — унищожителят на светове“. Опенхаймер сам не знаел колко далече вижда. А аз?' В плен на съня, очаквах всеки миг да се събудя, защото умът ми не побираше немислимото, което Калки,, единствен от всички човеци, бе премислил.
По-късно щях да се събудя. Когато го сторих, разбрах, че от паметта ми са заличени много неща, които биха били непоносими. Повечето страници в албума на моето съзнание, надписан „Краят“, са празни.
Спомням си спасяването на Джайлз. Много ясно пония пътуването из града след полицейския участък. Калки бе на кормилото на една наемна лимузина, която бе реквизирал в парка „Бетъри“. Седях до него на предната седалка. Останалите бяха отзад. Нямам представа защо Лакшми не седна до съпруга си, нито пък защо аз седнах.