Навсякъде безразборно спрели коли, автобуси, камиони. Много от шофьорите бяха починали на волана. Загубили контрол, колите се бяха блъскали една в друга, качвали се бяха по тротоарите, влизали бяха във витрините. Понеже движението на града бе спряло в претоварения обеден час, Пето авеню представляваше полигон с препятствия, из който Калки съумяваше ловко да маневрира.
Никой от нас не говореше. Даже маниакът Джайлз бе смазан. Докато са карали коли, вървели, говорели, хранили, приблизително четири милиарда тела са били безцеремонно напуснати от собствениците си. Бяха нападали по земята в найнееобичайни пози. Докато се возехме, нищо не се движеше освен книжните лотоси. Щом подухнеше вятър, те се понасяха по смълчаните улици.
По пътя из града Калки като че приемаше като нещо обикновено гледките, които виждахме, звуците, които не чувахме. Светофарите продължаваха да примигват около час. Калки минаваше на зелено и на червено. Усещах тялото му до моето. Потта от танца бе изсъхнала. Усетих заедно с познатата миризма на сандалово дърво и русо една остра миризма, която нямаше нищо общо с Калки ... Шива?
Паркирахме пред хотел „Шери Нидърленд“ срещу хотел „Плаза“ на Пето авеню. Чудех се дали сенаторът Уайт все още е в ъгловия си апартамент.
Докато излизахме от лимузината, от главния вход на хотел „Плаза“ започна да се вие дим лениво, на сивочерни езици. От единия до другия край на града оставените без наблюдение кухни се подпалваха. Но пожарите изнесоха неголеми вреди благодарение на поредицата поройни бури.
Калки предложи да вземем стаи на третия етаж, защото, като спре електричеството, асансьорите няма да работят и кой би искал да минава нагоро-надолу десет етажа всеки ден? Не споменах, че бих била щастлива да имам сто етажа между себе си и ония разлагащи се тела. Но се настаних с другите на третия етаж. През трите месеца, в които живяхме в „Шери Нидърлевд“, употребих хиляда аерозолни опаковки с аромат на цветя. Когато излизах, носех противогаз (споменавам това с благодарност към нюйоркската пожарна).
През април излязохме от града само веднъж. Лакшми искаше да освободи животните от многобройните зоологически градини. Така че летяхме с нея и Джералдин от град на град, помагах им да отварят клетките, да пускат всички животни на свобода — даже и хищниците. Също и влечугите... освен отровните. Джералдин бе непреклонна и Лакшми неохотно отстъпи. Аз се разкъсвах. Зоологическите градини. Гладните уплашени животни. Тлеещите пожари. Всепроникващата миризма на дим, на разлагаща се плът. Мухите. Тишината.
Освен това единствено пътуване, ние рядко излизахме от хотела, камо ли от Ню Йорк. Очевидно изчаквахме. Но не питах какво. Изобщо не задавах въпроси през ония първи седмици. Правех, Каквото ми кажат. Вземах валиум. Бях самата апатия.
Вечер се хранехме заедно. Джайлз бе добър готвач. Лакшми му помагаше в кухнята, докато Джералдин нареждаше масата. Никой не чистеше. Всичките чинии на света сега ни бяха на разположение.
Редувахме се да „пазаруваме“. Пресните плодове и зеленчуци се бяха развалили почти веднага, но имаше най-различни консервирани, бутилирани и по друг начин запазени храни. Карахме на шунка, наденици, бекон. От време на време някой от нас отиваше до Лонг айлънд да бере пресни зеленчуци. Ако имах някакъв избор, щях да стоя сред полето, където можех да си сваля противогаза и да дишам чист въздух. Но нямах избор.
Какво се бе случило?
Нямах и най-малка представа др първата ни празнична вечер в „Шери Нидърленд“. Трябва да беше седмица след Края. Помня колко бях слисана, когато Лакшми предложи да направим „празнична вечеря“. Беше весела. Аз не. Но бях напълно наркотизирана. Вече не сънувах нощем. Нито пък бях будна в истинския смисъл на думата. Не само не разбирах какво се бе случило, но и не бях сигурна, че се е случило. Не изключвах възможността за продължителен и убедителен в детайлите си кошмар.
Да, ставах всяка сутрин. Правех, Каквото имаше да се направи. След това обикалях близките апартаменти и частни къщи, като освобождавах затворените домашни животни. Но след третата седмица това вече нямаше смисъл.
Всеки път като ходех в Лонг Айлънд, освобождавах млечни крави, пилета, прасета, патици... Каквото можех. Не допускам, че някое от тях е преживяло зимата, но съвестта ми бе чиста... малко по-чиста. На втория ден Калки и Джайлз взеха пикап и отидоха до Ню Джързи, където освободиха една крава и я докараха в Сентрал парк. Калки доеше кравата всеки ден. Но млякото бе разочароващо рядко. Предпочитах кондензираното. Джайлз също. Приготви превъзходен „Бьоф Строганов“ с кондензирано мляко, за да отпразнуваме нашата (победна?) вечеря.