— Хъммм — рече Ениус. — Говорите като Шект.
— Кой е Шект? — попита заинтригуван Арвардан.
— Землянин. Един от малкото свестни хора на тази планета. С други думи — достоен човек. Той е физик. От него чух предположението, че преди много години Земята не е била радиоактивна.
— Ах… Е, нищо странно, защото тази теория не е създадена от мен. Има я в „Книгата на Древните“, която съдържа традиционната, или митичната история на праисторическата Земя. В известен смисъл аз само повтарям казаното там, само дето заменям митологичната фразеология с по-съвременни, научни термини.
— „Книга на древните“? — Ениус имаше изненадан и дори леко разтревожен вид. — Къде я намерихте?
— Тук и там. Не беше никак лесно — събирах я на части. Нали разбирате, всякакви източници по въпроса за радиоактивността, дори извън сферата на науката, са важни за моя проект… Защо питате?
— Защото това е свята книга за една от най-радикалните секти на Земята. Забранено е да бъде четена от Чуждоземци. Естествено, за времето на пребиваването ви тук, ще запазя в тайна факта, че сте я чели. Един поданик на Империята, или Чуждоземец — както ни наричат тук — може да бъде линчуван и за по-малко прегрешение.
— Говорите така, сякаш местният Имперски гарнизон е фиктивна сила.
— Във всеки случай е безсилен, когато става дума за светотатство. Приемете го за съвет, доктор Арвардан!
Далечен мелодичен звън се смеси с тихия шепот на полюшваните от вятъра дървета. Звукът постепенно утихна, сякаш в пълна хармония с обкръжаващата ги среда.
Ениус се надигна.
— Според мен е време за вечеря. Ще бъдете ли така добър, сър, да ми правите компания и да се порадвате на гостоприемството, което моят скромен дом е готов да ви окаже?
Не се случваше често да те поканят в подобна среда. Всеки опит да откаже, дори добре премислен, можеше да доведе със себе си последствия. И така, ястията бяха многобройни, обстановката луксозна, гостите — изискани, а жените — необичайно красиви. Трябва само да се добави, че доктор Бел Арвардан от планетата Барон, Сириуски регион, бе истинската знаменитост на този прием.
Арвардан се възползва от тази неочаквана аудитория за да повтори в общи линии онова, което вече бе разказал на Ениус, но този път не със същия забележителен успех.
Един червендалест джентълмен в полковническа униформа се наклони поверително към него и му заговори с онзи надменен тон, с който военните обичайно се обръщаха към хората на науката:
— Ако правилно съм ви разбрал, доктор Арвардан, вие се опитвате да ни убедите, че тези земни кучета всъщност са потомци на древна цивилизация, от която едва ли не е произлязло човечеството?
— Да си призная, полковник, не смея да го твърдя със сигурност, но се надявам, че ще успея да го докажа. Във всеки случай, след не повече от година смятам да приключа с изследването си.
— И ако наистина успеете да го сторите, докторе, в което силно се съмнявам — продължи полковникът, — ще бъда искрено изумен. Вече четири години откакто ме изпратиха на Земята и трябва да призная, че съм натрупал значителен опит. За мене всички тези земляни, до последния човек, са крадци и мошеници. Със сигурност са далеч по-изостанали от нас в интелектуално отношение. Липсва им онази искра, която е помогнала на човечеството да завладее галактиката. Те са мързеливи, суеверни, алчни и без капчица благородство в душите. Нека вие или който и да било от присъстващите да ми покаже поне един представител на тази планета, който по какъвто и да било начин да се равнява на някой от нас и едва тогава ще склоня, че той може да е представител на древна раса, от която произлизам и аз. Но дотогава ще ви помоля да не правите подобни смехотворни предположения.
Някакъв едър мъж с внушителна външност застана до масата и неочаквано се намеси в разговора:
— Нали знаете какво казват — че единственият добър землянин е мъртвият землянин, но дори тогава миришел ужасно — и той се изсмя шумно.
Арвардан погледна навъсено чинията пред него и отвърна, без да вдига глава:
— Нямам намерение да обсъждам с вас въпросът за расовите различия, а и той няма връзка с този случай. Защото, аз говорех за праисторическия жител на Земята. Потомците, които имате пред вид вие, са живели твърде дълго в изолация и са били подложени на въздействието на една силно променена околна среда — но въпреки това, не бих ги зачеркнал с толкова лека ръка.