На други места по Земята, както знаеше Грю, хората имаха монитори за теленовини и следяха текущите събития чрез микрофилми. Но Грю се надсмиваше над подобна идея — признак на упадък и разложение!
— Чете ли за археологичната експедиция, която щели да изпратят на Земята? — попита той.
— Не, не съм — отвърна равнодушно Арбин.
Грю очакваше отговора, тъй като никой освен него не бе преглеждал пресата, а още миналата година бяха върнали семейния видеомонитор. Въпросът му, по-скоро, беше като встъпление към предстоящия разговор.
— Един мераклия вече поел към нас — продължи той. — Получил имперска стипендия — как ви се струва това? Той се зае да чете с механичен глас съобщението: "В наскорошното си интервю, Бел Арвардан, главен научен изследовател при Имперския Археологичен институт, изрази надежда, че предстоящите археологически проучвания на планетата Земя, разположена в покрайнините на Сириуския сектор (виж картата), могат да се окажат ползотворни. „Земята, — заяви той — със своята архаична цивилизация и уникална среда, е създала странна култура, която твърде дълго бе неглежирана от нашите социолози, освен като труден случай за местно управление. Смея да твърдя, че следващите няколко години ще донесат революционни промени в някои фундаментални концепции за социалната еволюция и историята на човечеството.“ И така нататък, и така нататък… — довърши той.
Арбин Марен го изслуша с половин ухо. Накрая промърмори:
— Какво иска да каже с това „странна култура“?
За разлика от него, Лоа Марен въобще не бе чула нито дума.
— Твой ред е, Арбин — рече тя.
— Добре де, няма ли да ме попитате защо са го отпечатали в „Трибюн“? — продължаваше Грю. — Знаете, сигурно, че не биха отпечатали съобщение на Галактическата преса и за милион имперски кредита, ако нямаха належаща причина.
Той почака и като видя, че няма да получи отговор, продължи сам:
— Защото са посветили редакционна статия на темата. На цяла страница, в която правят на пух и прах този Арвардан. Човекът просто иска да прескочи насам за някои научни изследвания, а те се чудят как да му подлеят вода. Вижте само какви са ги надробили тук. — той размаха вестника. — Хайде де, защо не го прочетете?
Лоа Марен захвърли картите и стисна ядно устни.
— Татко, — рече тя — днес имахме труден ден и хич не ни е до политика. Може би малко по-късно? Моля те, татко.
— „Моля те, татко“ — изимитира я навъсено Грю. — Молиш ме! Май доста ти е омръзнал старият баща, след като не желаеш да размениш дори няколко думи с него. Зная, че съм ви увиснал на вратовете, на вас двамата, седя си тук и ви карам да бъхтите за трима… Но по чия вина? Силен съм. Искам да работя. Знаете добре, че могат да излекуват краката ми и всичко ще е както преди. — Той удари ядно с вестник безжизнените си крака, но не почувства нищо. — Единствената причина, поради която няма да ми позволят е, че съм твърде стар, за да си заслужава лечението. Нима това не е типичен признак за „странна култура“? Как иначе бихте нарекли един свят, в който човек има желание да работи, но не му позволяват? Космосе мили, защо не престанем с тези дрънканици за така наречените „особени обичаи“? Те не са „особени“, те са извратени! Все си мисля…
Той махаше като обезумял с ръце, а лицето му беше зачервено.
Арбин се надигна от креслото и положи тежката си ръка върху рамото на стареца.
— Но защо се ядосваш, Грю? — попита той. — Когато свършиш с вестника ще прочета тази редакционна статия.
— Какъв смисъл, след като и ти си на тяхното мнение? Вие, младите, сте такива мекушавци — като тесто в ръцете на Древните.
— Стига, татко — намеси се Лоа. — Не започвай отново. — Тя млъкна и се заслуша. Стори й се, че дочу нещо, но какво…
Арбин почувства онова странно мравучкане, което получаваше винаги, когато се споменаваше Обществото на Древните. Не беше никак безопасно да се говори по този начин, да се осмива земната култура, това си беше направо…
Ами да, най-чиста проба асимилационизъм. Той преглътна болезнено, думата му се стори странна, дори когато я произнасяше мислено.
Разбира се, когато Грю е бил млад, било е на мода да се говори за преосмисляне на традиционните пътища, но сега времената бяха други. И Грю го знаеше добре — само че, сигурно не е никак лесно да разсъждаваш разумно и логично, когато си прикован в инвалидна количка и гледаш как се топят дните до следващото Преброяване.