— Дръж го здраво — изпъшка болезнено Арвардан. Той се подпря на близкия стол и пое мъчително дъх. — Малко ми трябва и ще го спипам.
Краката му се влачеха. Имаше усещането, че сънува кошмарен сън, опитвайки се да преодолее някакво лепкаво съпротивление и всичко става толкова бавно… бавно…
Нямаше никаква представа за страшния дуел, разиграващ се пред очите му.
Секретарят имаше една единствена цел — да фокусира всички налични сили върху пръста на спусъка — да натисне, дори с минималната сила, необходима за да задейства бластера. Умът му вече бе подал команда до мускулите, пръстът се беше свил до средата, още малко… още съвсем малко…
Шварц също имаше една единствена цел и тя беше да попречи на пръста върху спусъка — но сред дебрите от мисли и усещания, които долавяше в Мисленото докосване на другия, беше необичайно трудно да определи точно коя част отговаря за този пръст. Оставаше му само едно — с всички възможни сили да задържа човекът пред него, до пълна неподвижност…
Мисленото докосване на Секретаря се съпротивляваше с отчаяни усилия срещу невидимите окови. Срещу все още неизученото умение на Шварц се беше изправил един поразяващ, борбен интелект. В първия миг Секретарят изглежда бе изгубил самообладание, но постепенно идваше на себе си и сякаш всеки момент той щеше да възстанови пълен контрол над пръста…
За Шварц всичко това изглеждаше така, сякаш бе сграбчил опонента си в мъртва хватка, оставяйки го да нанася безразборни удари навсякъде, където му падне.
И всичко това бе скрито под повърхността. Отгоре не личеше нищо — ако се изключат здраво стиснатите челюсти на Шварц, потрепващите му устни — или едва доловимите конвулсии на пръста, поставен от Секретаря на спусъка.
Арвардан спря за са си отдъхне. Трябваше да го стори — просто нямаше друг изход. Протегна ръка, докосна за миг рамото на Секретаря, но почувства, че не може да измине и крачка повече. Дробовете му агонизираха, неспособни да подадат така необходимия за сърцето въздух. Очите му горяха от солени сълзи, а мислите му бяха забулени от болезнена мъгла.
— Още съвсем малко, Шварц — изхриптя той. — Задръж го, не пускай…
Шварц вдигна бавно глава.
— Не мога… не мога…
И наистина, той усещаше как целият обкръжаващ го свят губи резки очертания, заплашвайки да се превърне в хаос. Невидимите пипала едва се подчиняваха на волята му.
Пръстът на Секретаря измина още милиметър към заветната цел. Съпротивата му набираше сили.
Шварц усещаше нарастващо напрежение и болка в слепоочията си, вените на лицето му бяха изпъкнали. Зловещ триумф се оформяше в мислите на другия и в този миг…
Арвардан полетя напред. Разперил ръце, все още невъзстановил напълно контрол над вдървеното си тяло, той се хвърли право към Секретаря.
Двамата се сблъскаха и се стовариха на пода. Бластерът отхвърча встрани.
В същия миг се случиха едновременно две неща — умът на Секретаря се освободи от сковаващите го окови, а Шварц отпусна немощно глава назад.
Балкис се съпротивляваше като обезумял, срещу отпуснатото, но неимоверно тежко тяло на Арвардан. Удари с коляно своя опонент, стисна юмрук и го халоса в челюстта. Събра всички сили и го избута встрани, а Арвардан се сгърчи в болезнена агония.
Секретарят се изправи, като дишаше тежко и отново спря.
Този път, срещу него се беше изправил Шект. В разтрепераните си ръце държеше бластера, чието дуло сочеше право в Секретаря.
— Глупаци такива — изсъска злобно Секретарят. — Какво мислите, че ще постигнете? Достатъчно е да извикам и…
— И ще умреш — прекъсна го Шект.
— Нищо няма да спечелите, ако ме убиете. Знаете го добре. Няма да спасите Империята, на която ни предадохте — няма да спасите дори себе си. Дай ми този пистолет и ще те пусна да си вървиш.
Той протегна ръка, но Шект само се засмя звучно.
— Трябва да съм си изгубил ума, за да ти повярвам.
— Може би, но не забравяй, че си наполовина парализиран. — При тези думи Секретарят отскочи неочаквано встрани — далеч по-бързо, отколкото би могъл да реагира Шект с бластера.
И ето че сега, напълно освободен от сковаващата го сила, Балкис отново съсредоточи вниманието си върху бластера. Той се присви, готов да се хвърли напред и в същия миг Шварц нанесе последен и невидим удар. Краката на Секретаря се подкосиха и той се строполи, сякаш ударен по главата.
Арвардан се изправи болезнено на крака. Челюстта му беше подпухнала и зачервена, краката му трепереха.
— Шварц, можеш ли да се движиш? — попита той.
— Съвсем малко — отвърна Шварц.