Выбрать главу

— Вървете в Космоса с вашите гадни разсъждения! — кресна Бел. — Не разбирате ли, че се готви предателство срещу Империята? Давате ли си сметка колко опасно е положението, в което се намираме? Всяка минута забавяне излага на опасност живота на милиони жители на галактиката…

— О, не ми се вярва, доктор Арвардан. Доктор сте, нали? Все пак, трябва да изразявам уважение към вас. Разбирате ли, аз си имам своя теория. Според мен, вие сте един от тях. Може и да сте роден на Сириус, но дълбоко в черното си сърце сте землянин и използвате своето галактическо гражданство за да работите безпрепятствено за тяхната кауза. Отвлекли сте този важен чиновник — Древен или какъвто е там. Похвално деяние, защото, да си призная, не бих имал нищо против да прекърша мишия му врат. Но неговите съграждани вече го издирват навсякъде. Получихме съобщение тук, във форта.

— Така ли? Толкова бързо? Тогава, защо си губим времето? Трябва незабавно да се срещна с полковника.

— Очаквате някакъв бунт, или нещо подобно? А може би, всичко върви според вашите планове?

— Да не сте полудели? Защо ще го правя?

— Ами иначе защо щяхте да настоявате да задържим Древния?

— Не бива да го освобождавате. — Арвардан се надигна заплашително и за миг изглеждаше готов да се хвърли към другия.

Но лейтенантът държеше бластера в ръка.

— Защо пък да не го пуснем? — попита той. — Внимавайте, човече. Не съм си върнал за всичко, което ми сторихте. Зашлевих ви и ви накарах да ми се кланяте пред вашите земни приятелчета. Седяхте тук чинно и ме слушахте, докато ви обяснявах какъв червей сте според мен. Не бих имал нищо против да ви гръмна в ръката, стига да ми дадете повод. Преценете сам.

Арвардан замръзна.

Лейтенант Клауди се изсмя и остави бластера на бюрото.

— Наистина съжалявам, че ще трябва да ви оставя невредим за срещата с полковника. Ще ви чака в пет и петнадесет.

— Знаели сте го — знаели сте го от самото начало. — Безсилието дразнеше гърлото му като шкурка.

— Естествено.

— Ако времето, което така безсмислено пропиляхте, лейтенант Клауди, се окаже невъзвратимо, тогава и на двама ни не остава много да живеем. — В гласа на Бел се прокрадваха ледени нотки от които думите му придобиваха още по-ужасяващ смисъл. — Но вие ще загинете пръв. Лично ще се погрижа за това, защото възнамерявам да ви размажа физиономията в последната минута преди края.

— Ще те чакам с нетърпение, нещастнико. На твое разположение.

Продължителната служба в Имперските сили бе превърнала коменданта на Форт Дибърн в човек корав и непреклонен. Твърде малка надежда можеше да таи който и да било офицер, за да се обсипе със слава в тези мирни времена, а още по-малка бе тя за полковника. През дългата си военна кариера — от кадет до комендант на форта, той бе обиколил всички краища на галактиката, но ето че сега, в залеза на своята кариера, дори службата на тази побъркана планета му се струваше непосилно бреме. Единственото, което искаше бе нещата да следват своя нормален, ежедневен ход. Готов бе да положи каквито и да било усилия за малко спокойствие, дори ако за целта се налагаше да се извини смирено на някое земно момиче.

Още с влизането Арвардан забеляза, че полковникът имаше доста уморен вид. Беше разкопчал якичката на ризата си, а куртката, със златистия медал „Звездолет и слънце“ беше преметната небрежно през облегалката. Полковникът погледна с отсъствуващ вид Арвардан, докато пукаше с кокалчетата на пръстите си.

— Ужасно объркана история — рече той. — Ужасно. Помня ви добре, млади човече. Вие сте Бел Арвардан от Барон — наскоро си имахме неприятности заради вас. Винаги ли създавате проблеми на другите?

— Този път не само вие ще си имате неприятности, полковник, но и цялата галактика.

— Да, зная — отвърна с досада полковникът. — Искам да кажа — научих за твърденията ви. Разбрах също, че нямате удостоверение за самоличност.

— Взеха ми го, но в Еверест ме познават. Прокураторът би могъл лично да ме идентифицира, още днес следобед, ако се налага.

— Ще видим. — Полковникът скръсти ръце и се изтегна назад. — Да чуем сега тази ваша прословута история.

— Натъкнах се на опасен замисъл за насилствено сваляне на Имперското правителство от страна на малка група местни жители. Ако не се действа незабавно, съществува опасност не само за правителството, но и за цялата Империя.

— Млади човече, струва ми се, че отивате твърде далеч. Склонен съм да се съглася, че местните са в състояние да ни създадат сериозни неприятности като вдигнат бунт, подложат ни на обсада, или нещо подобно — но за момента едва ли са в състояние да прогонят Имперския гарнизон от планетата, да не говорим за сваляне на правителството. Все пак, готов съм да изслушам подробностите около този… този замисъл.