— За съжаление, въпросът е толкова сериозен, че настоявам да разкажа всичко не само пред вас, но и пред самия Прокуратор. Ако нямате нищо против, бих желал незабавно да ме свържете с него.
— Хъммм… Да не прибързваме. Знаете ли, че човекът, когото сте довели с вас е Секретар на Върховния министър на Земята, един от Древните, с други думи — доста важна клечка?
— Разбира се!
— И въпреки това твърдите, че той е един от организаторите на замисъла, за който споменахте.
— Така е.
— Доказателства?
— Надявам се, ще ме разберете, когато ви кажа, че бих желал да обсъждам този въпрос лично с Прокуратора.
Полковникът се намръщи и огледа ноктите си.
— Нима се съмнявате в моята компетентност?
— Ни най-малко, сър! Но единствен Прокураторът е облечен с властта да взема решения от такава важност, каквато се изисква в този случай.
— И какви са тези важни решения?
— Не по-късно от тридесет часа от този момент, трябва да бъде бомбардирана и унищожена една определена сграда на Земята, в противен случай значителна част от галактическото население ще бъде обречено на гибел.
— И коя е тази сграда? — запита уморено полковникът.
— Мога ли да говоря с Прокуратора, моля? — подскочи нетърпеливо Арвардан.
Настъпи пауза, която полковникът не след дълго наруши:
— Осъзнавате ли, че след като сте отвлекли един земен жител, очаква ви съд и наказание по местните закони? Имперското правителство обикновено защищава своите поданици и настоява да бъдат съдени в Имперски съдилища. Само че случаят е доста деликатен и аз получих стриктна заповед да избягвам всякакви възможни стълкновения със земляните. Ето защо, ако не отговорите изчерпателно на интересуващите ме въпроси, ще бъда принуден да ви предам на местните власти.
— Но това означава смъртна присъда! И за вас също!… Полковник, аз съм гражданин на империята и настоявам за незабавна среща с Прокуратора на…
Разговорът им беше прекъснат от тревожен звън. Полковникът включи разговорното устройство.
— Да?
— Сър, — разнесе се ясен глас — група туземци обграждат форта. Имаме сведения, че са въоръжени.
— Някакви опити за използване на сила?
— Не, сър.
Лицето на полковника беше напълно равнодушно. Всъщност, тъкмо за подобни ситуации се беше подготвял през целия си живот.
— Артилерийските подразделения и въздушните сили — в пълна бойна готовност! Всички да заемат позиции. Ще се стреля само при самозащита. Ясно ли е?
— Тъй вярно, сър. Един от местните моли за среща — с бяло знаме.
— Изпратете го при мен. Доведете и Секретаря на Върховния министър.
Полковникът вдигна хладен поглед към младия археолог.
— Надявам се, най-сетне сте осъзнали какви неприятности ни причинявате.
— Настоявам да присъствам на срещата — извика Арвардан. — Освен това искам обяснение за факта, че бях задържан под стража, докато вие сте разговаряли насаме с един предател. Известно ми е, че сте се срещнали с него, преди да повикате мен.
— Обвинявате ли ме, сър? — повиши глас полковникът. — Ако е така — да чуя в какво.
— Никого не обвинявам. Искам само да ви напомня, че ще отговаряте впоследствие за действията си и че в бъдещето, ако въобще има някакво бъдеще, ще бъдете известен като разрушителя — с вашата упоритост.
— Тишина! Не съм длъжен да ви слушам. Ще постъпим така, както аз сметна за добре. Ясно ли ви е?
Крайният срок е достигнат
Секретарят влезе през вратата, до която беше застанал почтително часовой. На виолетовите му, подпухнали устни, играеше студена усмивка. Той се поклони на полковника и се направи, че не забелязва Арвардан.
— Сър, — обърна се полковникът към него — вече имах възможността да обсъдя с Върховния министър обстоятелствата около появяването ви тук. Мога да ви уверя, че задържането ви в гарнизона е едно голямо недоразумение и че ще бъдете освободен час по-скоро. Тук присъстващият джентълмен обаче, както предполагам знаете, отправя срещу вас обвинения, които при дадените обстоятелства, трябва да бъдат разследвани…
— Разбирам ви, полковник — кимна вежливо Секретарят. Но вече ви обясних, че този човек пребивава едва от два месеца на Земята, следователно малко е вероятно да познава така добре нашия политически живот. На тази база, подобни обвинения могат да бъдат най-малкото безпочвени.
— По професия съм археолог — намеси се гневно Арвардан, — а специалността ми е Земята и нейните древни обичаи. Така че, познанията ми в сферата на местния политически живот трудно могат да се окачествят като незначителни. Освен това, споменатите обвинения не произхождат само от мен.