— Искаш да кажеш, че е готов да изложи на риск своите планове, мечтите си да погуби Империята, само за да си поиграе с нас? Това е лудост.
— Зная — кимна Шварц. — Той е луд.
— И вярва, че ще успее?
— Вярва.
— Шварц, само ти можеш да ни помогнеш. Ти и твоята дарба. Слушай сега…
Но Шект поклати глава.
— Не Арвардан, вече обсъдихме въпроса с Шварц — след като ти излезе. Дарбата, с която разполага и която не е в състояние дори да опише, все още не се поддава на нужния контрол. Може да зашемети човек, дори да го парализира, в редки случаи — да го убие. В състояние е и да контролира някои по-големи групи мускули въпреки волята на субекта. Но само това. Спомни си Секретаря — Шварц го принуди да ходи, но не съумя да се справи с гласните връзки. Не можеше дори да възстанови координацията му, за да го накара да управлява колата. На няколко пъти за малко да изгуби равновесие. Следователно, няма да успеем да поставим под контрол Ениус, за да го накараме да издаде някоя заповед, камо ли да я напише. Вече мислих за това, както виждаш… — Шект поклати глава и замълча.
Арвардан почувства, че го завладява отчаяние.
— Къде е Пола? — запита уплашено той.
— Спи отзад.
Искаше му се да я събуди… да я докосне… Толкова много неща му се искаха в този момент.
Арвардан погледна часовника си. Наближаваше полунощ — оставаха не повече от тридесет часа.
Малко след това се унесе, събуди се отново, пак заспа и призори отвори очи. Никой не дойде при тях през целия ден, имаше чувството, че душата му се е свила на топка.
Арвардан погледна часовника си. Отново наближаваше полунощ, оставаха само шест часа.
Огледа се, с безпомощен поглед. Най-сетне бяха всички — включително и Прокураторът. До него стоеше Пола, стиснала китката му с топлите си пръсти, а на лицето й се четеше умората и изтощението от последните часове — нищо на този свят не би могло да го разгневи повече от тази гледка.
Може би те всички заслужаваха да умрат — тези глупави, глупави…
Почти не виждаше Шект и Шварц. Седяха някъде отляво. Наблизо беше и Балкис, проклетият Балкис, с неговите подпухнали устни, зеленикаво петно на едната буза — сигурно го болеше ужасно, когато говореше. Арвардан се усмихна злобно при тази мисъл и неволно стисна юмруци. едва сега почувства болезнената рана на лицето си.
Ениус се беше настанил отсреща — навъсен, неуверен, почти смешен в объркването си, облечен в неизменните тромави, безформени, импрегнирани с олово дрехи.
И той беше глупав. Арвардан си помисли с омраза за всичките тези галактически чиновници, които искаха само едно — всичко да върви колкото се може по-гладко и безболезнено. Къде се бяха изгубили смелите авантюристи от преди три века? Къде?…
Оставаха само шест часа…
Осемнадесет часа по-рано Ениус беше получил доклада от гарнизона в Чика и почти незабавно се бе отзовал на призива. По пътя непрестанно си повтаряше, че въпросът не е чак толкова спешен, че комендантът на гарнизона ще се справи и без него. И въпреки всичко, отвличането на висш земен политик беше работа сериозна и нетърпяща отлагане, що се отнася до неговата намеса. А какво да каже за тези безумни, напълно безпочвени обвинения?
На всичко отгоре в инцидента беше забъркан и Шект… И то не като обвиняем, а като един от главните обвинители. Тъкмо това го объркваше най-много.
И ето, че сега седеше срещу тях, потънал в размисъл, осъзнавайки, че от неговото решение зависят много неща, включително и опасността от избухване на бунт, заплахата да изгуби положението си в двора, да унищожи всякаква дори и най-малка надежда за повишение… Що се отнася до речта на Арвардан, която бе изслушал току що, нима можеше да повярва на всичко това — нови вирусни щамове, необуздани космически епидемии? В края на краищата, ако предприеме някакви действия, оповавайки се само на тези сведения, няма ли да бъде уязвим за обвиненията на своите вишестоящи?
Не бива да забравя, че Арвардан е учен с изградена репутация.
Накрая прие да отложи за малко вземането на окончателно решение и се обърна към Секретаря:
— И така, вие няма какво да кажете по въпроса?
— Почти нищо — отвърна с безгрижен и самоуверен тон Секретарят. — Искам само да попитам, какви доказателства съществуват по предявените обвинения?