— Ваше превъзходителство, — взе думата Арвардан и в гласа му се долови нетърпение — вече ви съобщих, че този човек си призна всичко, в което го обвинявам, в деня на нашето незаконно задържане.
— Дори да се вслушате в думите му, Ваше превъзходителство, — намеси се Секретарят — не забравяйте, че това е поредното лишено от доказателства твърдение. Всъщност, единственото, за което могат да свидетелстват тези хора е, че аз бях задържан против волята ми и че моят, а не техният живот беше изложен на опасност. А сега, бих желал да задам един въпрос на главния обвинител — как той, човек пребиваващ съвсем отскоро на планетата, е бил в състояние да разкрие този план, докато вие, Ваше превъзходителство, Прокуратор с дългогодишна служба на Земята, не сте заподозрели нищо подобно?
— Има логика в думите ви — призна Ениус. — Наистина, как узнахте?
— Преди да изслушам признанията на присъстващия тук — заобяснява Арвардан, — бях предупреден за конспирацията от доктор Шект.
— Вярно ли е, доктор Шект? — Прокураторът впи поглед във физика.
— До последната дума, Ваше превъзходителство.
— А вие откъде научихте за конспирацията?
— Доктор Арвардан, — поде Шект — вече обясни доста подробно и изчерпателно принципите за работа на синапсатора, както и обстоятелствата, около смъртта на известния бактериолог — доктор Ф. Симитко. Споменатият Симитко беше член на тази конспиративна група. Разполагам със запис от самопризнанията му.
— Но, доктор Шект, самопризнанията на един умиращ човек, направени вероятно в състояние на делириум — както твърди доктор Арвардан — нямат почти никаква тежест. Само с това ли разполагате?
Арвардан го прекъсна, като удари с юмрук по масата и скочи.
— Да не сме в съда? Може би си въобразявате, че съдите някой от нас за неправилно шофиране? Нямаме време, за да преценяваме доказателствата, да ги подлагаме на анализи и да ги разглеждаме под лупа. Колко пъти ще ви казвам, че крайният срок изтича в шест часа сутринта, разполагаме с пет часа и половина за да изтрием от лицето на земята този гнусен замисъл… Познавате доста отдавна доктор Шект, нали Ваше превъзходителство? Нима смятате, че е лъжец?
— Никой не обвинява доктор Шект в съзнателна измама, Ваше превъзходителство — побърза да вметне Секретарят. — Просто добрият доктор вече е в доста напреднала възраст и напоследък е обезпокоен от наближаващия шейсети рожден ден. Опасявам се, че съчетанието на възрастта и страха биха могли да предизвикат някои леки параноидни тенденции, доста често явление тук, на Земята… Погледнете го само! Изглежда ли ви на съвсем нормален човек?
Беше прав, разбира се. Лицето на Шект беше напрегнато и изтерзано от доскорошните преживелици.
И въпреки това Шект намери сили да отвърне с уравновесен и спокоен глас:
— Трябва ли да добавям, че през последните два месеца непрестанно съм бил следен от Древните, че писмата ми се проверяват и всички мои статии минават през цензура. Очевидно и това обвинение ще бъде обяснено с така подходящия пример за параноята. За щастие, тук, сред нас се намира един човек — Джоузеф Шварц — който доброволно се подложи на синапсация в деня, когато ме посетихте в Института.
— Спомням си. — Кимна Ениус, благодарен, че поне за малко темата е сменена. — Това ли е той?
— Да.
— Не изглежда по-зле след лечението.
— Всъщност, състоянието му е подобрено значително. Лечението със синапсатора се оказа неочаквано успешно, може би това се дължеше и на факта, че този човек е притежавал феноменална памет — нещо, което не съм знаел тогава. Но по-важното е, че сега умът му е чувствителен към мислите на околните.
Ениус внезапно се наведе напред и възкликна сподавено:
— Какво? Да не искате да кажете, че може да чете мисли?
— Не е трудно да бъде демонстрирано, Ваше превъзходителство. Но, струва ми се, брат Балкис ще потвърди казаното.
Секретарят крадешком хвърли изпълнен с омраза поглед към Шект, сетне побърза да овладее чувствата си.
— Вярно е, Ваше превъзходителство — кимна навъсено той. — Този човек наистина владее известни хипнотични способности, макар да не знам със сигурност, дали ги е получил вследствие на лечението със синапсатора. Мога да добавя само, че е подложен на синапсация в обстоятелства на дълбока тайна за всички нас — факт, който сам по себе си е доста подозрителен.
— Вярно, така е — кимна тихо Шект. — Защото такива бяха нарежданията от Върховния министър.
В отговор Секретарят вдигна многозначително рамене.
— Мисля, че сега не е време за дребни заяждания — прекъсна ги Прокураторът. — Да продължим по въпроса… Какво ще кажете за Шварц? Каква връзка имат неговите телепатични или хипнотични способности със случая?