Значи край.
Нищо вече не можеха да направят.
— Къде е Шварц? — попита той.
Но Пола поклати глава.
— Така и не го видяхме повече.
Вратата се отвори. Все още неспособен да приеме, че всичко е изгубено, Арвардан погледна към влезлия.
Беше Ениус. Арвардан извърна гневно лице.
Ениус спря и погледна за миг към бащата и дъщерята. Никой от двамата не заговори — макар да знаеха, че са обречени и че Прокураторът може би ще живее дори по-малко от тях, дълбоко в душите си те бяха земни жители, привикнали на подчинение.
Ениус потупа Бел по рамото.
— Доктор Арвардан?
— Ваше превъзходителство? — отвърна Арвардан, но в гласа му се долавяше само огорчение.
— Шест часа мина.
Ениус очевидно не беше мигнал през тази нощ. Макар да бе оправдал Балкис, той все не можеше да повярва, че хората, които го обвиняват са безумци. Още по-трудно му беше да се съгласи, че са били манипулирани. Не откъсваше поглед от безшумния хронометър, отчитащ последните минути от живота на галактиката.
— Да — каза Арвардан. — Шест часа мина, а звездите все още светят.
— Все още ли вярвате във вашата теория?
— Ваше превъзходителство, — каза Арвардан — само след часове ще започнат да измират невинни жертви. В началото няма да им обърнат внимание. Всеки ден умират хора. След седмица умиращите ще са стотици, хиляди на ден. Много малка част от заболелите ще оздравяват. Никой няма да знае с какво се лекува тази странна болест. Един след друг отделните светове ще започнат да изпращат сигнали за помощ и съобщения за необяснима епидемия. До две седмици броят на тези планети ще нарасне до такава степен, че ще бъде обявено извънредно положение в близките сектори. След месец по-голямата част от галактиката ще се гърчи в желязната хватка на смъртоносната епидемия. До два месеца незасегнатите планети в галактиката едва ли ще надхвърлят двадесет. А след шест месеца галактиката ще бъде мъртва… Кажете ми сега, какво ще предприемете, когато започнат да пристигат първите съобщения? Почакайте, оставете на мен да предположа. Ще изпратите доклад, че епидемията може да е възникнала на Земята. Но с това няма да спасите никого. Ще обявите война на Древните. И това няма да помогне на умиращите. Ще изтриете всички земни жители от лицето на тази нещастна планета. Също безсмислено насилие… Има още една възможност — да станете посредник между вашия приятел Балкис и Галактическия съвет — по-точно оцелелите му членове. Може би дори ще имате честта да поднесете в краката на Балкис жалките остатъци от доскоро величествената Империя в замяна на антитоксина, който едва ли ще достигне навреме всички поразени от вируса светове, за да спаси заболелите човешки същества.
Ениус се усмихна недоверчиво.
— Знаете ли, мисля че драматизирате твърде силно положението.
— О, така е. Аз съм обречен — не ми остава много да живея. Надявам се, че не съществува опасност отново да ви разгневя?
— Ако намеквате за невронния камшик…
— Ни най-малко — бе ироничният отговор. — Вече привикнах с него. Почти не го чувствам.
— В такъв случай, ще се постарая да ви обясня всичко от гледна точка на логиката. Вярно, намираме се в ужасна бъркотия. Нямам представа, какъв рапорт да изпратя, не мога и да потуля положението. Някои от хората, повдигнали обвинението, са земляни, а вашето присъствие придава допълнителна тежест. Какво ще кажете, ако ви помоля да поставите подписа си под признанието, че сте предизвикали това разследване в състояние на… Е, ще измислим някоя подходяща фраза, която да намеква, че сте били под някаква форма на телепатичен контрол.
— Изглежда съвсем лесно, нали? Бил съм луд, пиян, хипнотизиран или упоен. Каквото изберете.
— Какво, не сте ли съгласен? Аз пък ще ви убедя, че ви е било въздействано. — Прокураторът зашепна напрегнато: — Вие сте гражданин на Сириус. Как стана така, че се влюбихте в едно земно момиче?
— Какво?
— Не викайте. Питам — как е възможно, ако наистина сте с всичкия си, да хлътнете по една туземка? Помислете, не ви ли изглежда неестествено? — Той кимна леко с глава към Пола.
Арвардан втренчи изненадан поглед в него. Миг по-късно ръката му сякаш от само себе си полетя право напред и сграбчи Негово имперско височество за шията. Ениус замаха уплашено и се опита да се откопчи.
— Туземка била, така ли? Не разбрах — нима говорите за госпожица Шект? Ако е така, бих желал да се отнасяте към нея с подобаващо уважение. Ах, какво ме интересува. И без това сте обречен.