Сун я разбра.
— Децата ли? Във Фудзян са. С родителите ми. Санитарят стоеше до пациента си, недоволен, че все вдига маската. Сакс обаче имаше работа за вършене.
— Доктор Сун, имате ли представа накъде може да отива Призрака, трафикантът? Има ли къща или апартамент тук, в тази страна? фирма? Приятели?
— Не знам. Той не говореше с нас. Третираше ни като животни.
— А другите емигранти? Знаете ли къде са отишли?
— Не, съжалявам. Щяха да ни закарат в някаква тайна квартира в Ню Йорк, но не са ни обяснявали друго. — Загледа се в бушуващия океан. След малко продължи: — Помислихме, че Бреговата охрана ни обстрелва с оръдие. После обаче осъзнахме, че той е потопил кораба. — В гласа му звучеше удивление. — Заключи ни в трюма и взриви кораба. С всички пътници.
Една черна кола се присъедини към колата на спасителния екип на пясъка. От нея слезе мъж с костюм — агент от ИНС, когото Сакс познаваше от Порт Джеферсън. Наметна дъждобран и се приближи. Сакс му подаде портфейла на Сун. Той прегледа набързо документите. Приклекна до тях.
— Доктор Сун, аз съм от Имиграционна и натурализационна служба. Имате ли валиден паспорт и входна виза?
Въпросът се стори абсурден на Амелия Сакс, дори провокационен, но тя предположи, че такива са правилата.
— Не — отвърна Сун.
— В такъв случай ще се наложи да ви задържа за нелегално влизане на територията на САЩ.
— Търся политическо убежище.
— Това е добре — отвърна отегчено агентът, — но ще се наложи да останете в ареста до разглеждане на молбата.
— Разбирам.
Агентът се обърна към санитаря:
— Как е той?
— Ще се оправи. Налага се обаче да постъпи в травматология. Къде трябва да го заведете?
Сакс ги прекъсна:
— Не може ли да го закарате в ареста на Манхатън? Свидетел е по случая, по който работим съвместно с вашата служба.
Агентът вдигна рамене:
— Няма значение. Ще подготвя документите.
Сакс премести тежестта върху другия си крак и присви очи от болката в коляното. Все още стиснал талисмана си, китаецът вдигна очи към нея:
— Благодаря ви.
— За какво?
— Спасихте ми живота.
Тя кимна, погледът й срещна тъмните му очи, след това санитарят отново му сложи маската.
Нещо бяло привлече вниманието й: беше забравила вратата на колата си отворена и вятърът разпиляваше доклада й от огледа.
Амелия Сакс присви очи и се затича към шевролета.
Втора част
Красивата страна
Вторник, от Часа на дракона (8.00) до Часа на петела (18.30)
Битката печели по-далновидният играч — онзи, който предвижда противниковите ходове, който може да отгатне плановете на съперника и да им противодейства и при нападенията си очаква всеки възможен отбранителен ход.
9.
Животът на чиновник, събиращ таксата за магистралите на изходите на Ню Йорк, не е особено вълнуващ.
От време на време има емоции — както когато някакъв крадец задигнал от един служител оборота от триста и дванайсет долара. Единственият проблем на грабителя бил, че се движел от Лонг Айлънд към Манхатън по моста „Трайбъро“, на чийто единствен изход го чакали дузина бодри ченгета.
Чиновникът, седящ на пропускателния пункт на тунела „Мидтаун“ в 8.00 тази сутрин обаче (пенсиониран пътен полицай, назначен тук на половин работен ден), не беше виждал сериозни неприятности от години и с удоволствие прие малкото разнообразие в монотонния си живот. Всички чиновници на пропускателните пунктове в Манхатън бяха предупредени за потъналия край бреговете на Лонг Айлънд кораб — един от онези, превозващи нелегални емигранти. Предполагаше се, че някои от китайците на борда са се насочили към града, а между тях и самият трафикант. Пътуваха с бял микробус, носещ името на някаква църква, и червена хонда. Възможно било някои или всички да са въоръжени.
От Лонг Айлънд имаше няколко начина за стигане до града с наземен транспорт, все през тунели или мостове. Някои бяха безплатни — например мостовете „Куинсбъро“ и „Бруклин“, — но най-прекият път от острова беше тунелът „Мидтаун“. Полицията и фБР бяха получили разрешение да затворят всички експресни платна и автоматични пропускателни пунктове и така престъпниците трябваше да минат през обслужван от човек вход.
Бившият полицай не беше подозирал, че точно той ще забележи емигрантите.
Явно обаче точно така щеше да стане. В момента той бършеше запотени длани в панталона си и гледаше как белият микробус с надпис отстрани, шофиран от китаец, се движи бавно към неговото гише.