По нареждане на Райм Том закачи карта на Ню Йорк на стената до картата на Лонг Айлънд и прилежащата му морска територия. Райм погледна червената точка, обозначаваща местоположението на „фуджоуския дракон“, и отново почувства вина, че непредвидливостта му е причинила смъртта на толкова емигранти.
Воят на сирените секна под прозореца му, гледащ към Сентрал Парк. След миг вратата се отвори и Амелия Сакс, накуцвайки едва забележимо, се втурна в стаята. Косата й бе сплъстена и пълна с водорасли и тиня, дънките и работната й риза бяха мокри и покрити с пясък.
— Използвах малкото си свободно време да поплувам — обясни тя. — Здрасти, Мел.
— Здравей, Амелия — отвърна Купър. Намести очилата си и примигна при вида й.
Райм кимна в очакване на онова, което носеше тя: сив кашон от мляко, пълен с найлонови и хартиени пликчета. Сакс подаде уликите на Купър и се насочи към стълбите.
— Идвам след пет минути — изрече през рамо.
След секунди Райм чу шуртенето на душа и наистина след пет минути тя отново се появи, преоблечена с някои от дрехите, които държеше в гардероба му: дънки, черна фланелка и маратонки.
Купър разпредели пликчетата според местата на намиране на уликите — от плажа и от микробуса в Китайския квартал. Райм обходи с поглед материалите и по пулса на слепоочията си почувства, че сърцето му се разтуптява по-силно — възбудата от началото на лова. Въпреки че не се интересуваше от спорт и състезания, Райм предполагаше, че подобно нещо изпитват скиорите например преди старта, когато се съсредоточават върху пистата пред себе си. Щяха ли да победят? Щяха ли да изостанат в надпреварата? Щяха ли да допуснат тактическа грешка и да се провалят за част от секундата? Щяха ли да пострадат или загинат?
— Добре. Да започваме. — Той огледа стаята. — Том? Том! Къде се дяна? Беше тук преди малко. Том!
— Какво има, Линкълн? — Задъхан, болногледачът му се появи на прага с кърпа и тиган в ръце.
— Ти ще си нашият писар… ще записваш жалките ни догадки… — Райм кимна към бялата дъска. — … с този твой изящен почерк.
— Слушам, господарю.
Том понечи да се върне в кухнята.
— Не, не, остави ги тук — спря го нервно Райм. — Пиши! Том въздъхна, остави тигана и избърса ръце с кърпата. Прибра пурпурната си вратовръзка под ризата, за да я запази от маркера, и се приближи към дъската. Бе участвал неофициално в няколко разследвания и знаеше процедурата. Обърна се към Делрей:
— Измислихте ли вече име за случая?
ФБР винаги даваше на важните разследвания кодови названия. Делрей опипа цигарата и я остави зад ухото си.
— Не — отговори. — Още не. Сега ще го измислим. Какво ще кажете за прозвището на нашето момче? „Призрак-убиец“. Достатъчно красноречиво ли е? И зловещо?
— Много зловещо — съгласи се Мел Купър.
Том записа името в горната част на дъската и се обърна към служителите на реда.
— Имаме две сцени на престъплението — каза Райм. — Плажа на Ийстън и микробуса. Първо плажа.
Докато Том пишеше, телефонът на Делрей иззвъня и той вдигна. След кратък разговор затвори и обяви:
— Засега няма други оцелели. И Бреговата охрана не е открила кораба. Събрали са обаче няколко трупа от океана. Двама застреляни, един удавен. Единият имал документи на търговец. Другите — нищо. Ще ни изпратят отпечатъци и снимки и копия до Китай.
— И екипажа ли е избил? — попита удивено Еди Дън.
— А ти какво очакваш? — отвърна Коу. — Трябва вече добре да го познаваш. Мислиш ли, че ще остави жив свидетел? — Той се изсмя мрачно. — Освен това така няма да се налага да плаща за кораба. Като се върне в Китай, вероятно ще твърди, че Бреговата охрана го е потопила.
Райм обаче нямаше време да се гневи на Призрака или да се удивлява на човешката жестокост.
— Добре, Сакс — отсече кратко. — Плажа. Разказвай. Тя се опря на лабораторната маса и прегледа бележките си:
— Четиринайсет души са стигнали до брега в малка лодка, на около половин миля на изток от едно градче на име Ийстън по пътя за Ориент Пойнт. — Тя се приближи до картата на Лонг Айлънд и посочи мястото. — Близо до фара на Хортън Пойнт. С приближаването си до брега лодката се ударила в скали и започнала да спада. Четирима от емигрантите били отнесени от водата и изхвърлени на плажа. Другите десетима останали заедно. Откраднали църковен микробус и се измъкнали.