— Снимки на следите от обувките? — попита Райм.
— Ето. — Сакс подаде на Том един плик; той извади снимките и започна да ги лепи на дъската. — Намерих ги под едно заслонче близо до мястото, на което са излезли. Беше прекалено мокро, за да използвам електростатичния метод. Наложи се да ги снимам.
— Идеални са — каза Райм.
— Тук виждам девет — отбеляза Делрей. — Защо казваш десет, Амелия?
— Защото има бебе, нали? — отвърна Райм. Сакс кимна:
— Да. Под заслончето имаше следи, които не можах да определя отначало. Изглеждаха, сякаш нещо е влачено, но пред него нямаше отпечатъци, само отзад. Затова предположих, че са от пълзящо дете.
— Добре. — Райм огледа размерите на обувките. — Значи седем възрастни и/или големи деца, две по-малки деца и едно бебе. Един от възрастните може да е старец, куца. Казвам „старец“ заради размера на обувките. И някой е ранен, вероятно жена, ако се съди по нейните обувки.
— По плажа и в микробуса имаше капки кръв — кимна Сакс.
— Проби от кръвта? — попита Купър.
— Нямаше много в лодката или по плажа. Дъждът беше измил повечето следи. Имам три проби от пясъка. И много от микробуса, капките още не бяха засъхнали.
Тя разрови пликчетата и намери едно с епруветка. Подаде я на Купър. Техникът подготви пробата за изследване и попълни един формуляр. Обади се в патомедицинската лаборатория, поръча експресен анализ и уреди един униформен полицай да занесе епруветката в центъра.
Сакс продължи:
— Сега Призрака — достигнал е брега с втора лодка на около двеста метра на изток от емигрантите.
Пръстите й изчезнаха сред гъстата й червена коса и зачовъркаха кожата на главата й. Сакс имаше навик да си причинява подобни поражения. Красива жена, бивша манекенка, но пръстите й често бяха подпухнали, дори разранени. Райм вече се беше отказал да умува откъде идва този нервен тик, но й завиждаше. Той също изпитваше желание да върши такива неща, но за разлика от нея не можеше да облекчи напрежението си по подобен начин.
Райм отправи мълчалива молитва към доктор Уивър, неврохирурга: „Направи нещо. Освободи ме поне малко от това ограничение. Моля те…“ Бързо прогони тези лични мисли, разгневен на себе си, и се обърна към Сакс.
— След това — продължи тя с нескрита възбуда, — след това започнал да издирва емигрантите и да ги убива. Намерил двама от падналите от лодката и ги застрелял. В гърба. Един само ранил. Четвъртият емигрант още е в неизвестност.
— Къде е раненият? — попита Коу.
— Закараха го в травматологията на манхатънския следствен арест на ИНС. Каза, че нямал представа къде може да са отишли Призрака и емигрантите. — Сакс отново погледна разкривените си писания. — Така, имало е някаква кола на пътя край плажа, но е тръгнала — бързо, направила е остър обратен завой и е изчезнала. Призрака е стрелял по нея. Следователно може би имаме свидетел, ако открием марката и модела. Измерих габаритите между гумите…
— Чакай — прекъсна я Райм. — До какво е била спряла?
— До какво ли? До нищо. Просто е чакала край пътя. Криминологът се намръщи:
— Какво ще търси някой там в буря, преди зазоряване?
— Може да е минавал и да е спрял да погледа лодките — предположи Делрей.
— Не. В такъв случай щеше да се притече на помощ или да се обади в полицията. А никой не е подал сигнал за забелязани лодки в морето. Не, мисля, че шофьорът е дошъл за Призрака, но тъй като трафикантът не е бързал да тръгва, се е омел.
— Значи го е изоставил — отбеляза Дън. Сакс подаде един лист на Мел Купър:
— Габарити между гумите. Има и снимка на следите от грайферите.
Техникът сканира снимката и я изпрати заедно с данните за габаритите в полицейския архив за идентифициране на МПС.
— Резултатът няма да се забави — обяви спокойно Купър.
— Ами другите камиони? — намеси се младият Еди Дън.
— Какви други камиони? — не разбра Сакс. Коу се обади:
— В договора за незаконното вкарване в страната се включва и наземен транспорт. Трябва да е имало някакви камиони, които да отведат емигрантите до града.
Сакс поклати глава:
— Не забелязах следи от големи автомобили. Когато е взривил кораба, Призрака вероятно им се е обадил да се прибират. — Тя отново погледна пликчетата с улики. — Намерих това… — Вдигна мобилния телефон.
— Прекрасно! — възкликна Райм.
Наричаше такива веществени доказателства „НАСДАК улики“ по името на фондовия пазар за високи технологии. Компютри, клетъчни телефони, електронни органайзъри. Цяла нова раса улики — тези устройства съдържат огромни количества информация за престъпниците и онези, с които те контактуват.