— Това е всичко от плажа, Райм — каза Сакс.
Парализираният погледна таблицата на дъската. Уликите все още му говореха малко. Това обаче не го обезкуражаваше; така става в криминологията. Като да разхвърляш хиляда парчета от пъзъл — отначало е неразбираемо; едва по-късно, след много проби и грешки, започват да се появяват картини.
— Дай сега микробуса.
Сакс закачи снимки на автомобила върху дъската. Коу позна района. Беше в Китайския квартал.
— Може да има свидетели — предположи.
— Никой нищо не е видял — отвърна кисело Сакс.
— Къде ли съм чувал това? — вметна Селито. Удивително, но този вид амнезия винаги спохожда средния американец, щом види полицейска значка.
— Какво откри в микробуса? — попита Райм.
— Изкоренили са няколко растения и са ги натоварили отзад.
— Растения ли?
— За да скрият останалите, предполагам, и за да минат за доставчици на „Хоум Стор“. Не успях обаче да открия много повече. Само отпечатъци, някои парцали и капките кръв — по вратата и прозореца, затова предполагам, че раната е над кръста. В ръката може би.
— Никакви кутии с боя? — попита Райм. — Четки?
— Не, отървали са се от всичко. — Сакс вдигна рамене. — Това е, освен отпечатъците.
Тя подаде няколко картончета и снимки на Купър, който ги сканира и „вкара“ в АСИПО.
Райм бе спрял поглед върху дъската. Огледа уликите за момент като скулптор, изучаващ някой неодялан камък, преди да започне да го оформя. Обърна се към Делрей и Селито:
— Как искате да процедираме? Селито остави Делрей да отговори:
— Ще разделим усилията си. Не виждам друг начин. От една страна, ще търсим Призрака. От друга, трябва да намерим тези емигранти, преди той да ги е открил. Командният пункт ще е тук, става ли?
Райм кимна. Натрапниците вече не го притесняваха, не се тревожеше, че къщата му се е превърнала в Гара разпределителна. Каквото и да му струва, трябваше да открие човека, отнел хладнокръвно живота на толкова невинни.
— Ето какво мисля — продължи Делрей, като развяваше из стаята дългите си крака. — Няма да се церемоним с този мръсник. Ще поискам още десетина агенти от Южния и Източния район и отряд от Специалната тактическа група в Куонтико. Специалната тактическа група е малко известно подразделение на фБР и представлява най-добрата тактическа единица в страната. Членовете й редовно тренират с отряд „Делта“ и с тюлените на Военноморските сили — и обикновено се представят по-добре от тях. Райм със задоволство прие предложението на Делрей да ги включат. От известното дотук за Призрака се виждаше, че сегашните им сили са недостатъчни. Делрей например беше единственият агент на фБР, работещ постоянно по случая.
— Няма да е лесно да издиря всички шефове, но ще се постарая — добави федералният.
Телефонът на Коу иззвъня. Той послуша известно време, кимайки. След като затвори, обяви:
— Обадиха се от следствения арест на ИНС за нелегалния, Джон Сун. Току-що са го освободили под надзора на един наш служител. — Коу вдигна вежди. — Всички заловени нелегални търсят политическо убежище, това е стандартна процедура. Излиза обаче, че Сун ще го получи. Той е известен дисидент в Китай.
— Къде е сега? — попита Сакс.
— С адвоката си, назначен от Центъра за човешки права. Ще настанят Сун някъде на Канал Стрийт. Имам адреса. След половин час са там. Отивам да го разпитам.
— Предпочитам да отида аз — побърза да каже Сакс.
— Ти ли? Ти си от Криминологията.
— Той ми има доверие.
— Доверие? Защо?
— Спасих му живота. В един или друг смисъл.
— Това все пак е разследване на ИНС — остана непреклонен младият агент.
— Точно така. Колко мислиш, че ще се довери на федерален агент?
— Нека иде Амелия — намеси се Делрей.
Коу й даде неохотно адреса. Тя го показа на Селито.
— Трябва да изпратим патрул да го пази. Ако Призрака научи, че Сун е жив, той също може да е в опасност.
Детективът си записа адреса.
— Добре. Ще се погрижа.
— Хайде, всички, какъв е девизът ни? — извика Райм.
— Отваряй си очите, гърба си опази! — издекламира Сакс.
— Не го забравяйте. Нямаме представа къде е Призрака, не знаем къде и кой е помощникът му.
Сетне криминологът се съсредоточи върху друго. Не обърна внимание как Сакс грабва чантичката си и забързва към вратата, как Коу роптае, че ограничават правомощията му, как Делрей крачи напред-назад и как модерният Еди Дън оглежда с интерес този необичаен команден пункт. Сакс и останалите бързо изчезнаха от съзнанието му и той заразглежда вглъбено уликите. Взираше се настойчиво в тях, сякаш ги умоляваше да се съживят, да издадат тайните, които пазят, и да му покажат къде се крият хищникът и злощастната му плячка.