Призрак-убиец Ийстън, Лонг Айлънд
• Двама емигранти, убити на плажа; застреляни в гърба.
• Един ранен емигрант — д-р Джон Сун. Един липсваш.
• Баншоу (помощник) на борда; самоличност — неизвестна.
• Десет избягали емигранти: седем възрастни (един старец, една ранена жена), две деца, едно бебе. Открадват църковен микробус.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.
• Колата, чакала Призрака на плажа, тръгва без него. Смята се, че Призрака е стрелял по нея. Отпечатъци от грайфери и данни за габаритите, изпратени за оценка.
• Никакви коли не са чакали емигрантите.
• Клетъчен телефон, вероятно на Призрака, изпратен за изследване на фБР.
• Оръжието на Призрака е 7.62-мм пистолет. Необичайни гилзи.
• Призрака има сподвижници в органите на властта.
• Призрака открадва червена хонда. Колата е обявена за издирване.
• Три трупа, извадени от океана — двама застреляни, един удавен. Снимки и отпечатъци, изпратени на Райм и китайската полиция.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.
Откраднат микробус, Китайски квартал
• Замаскиран от емигрантите, с надпис на „Хоум Стор“.
• По следите от кръв изглежда, че жената е ранена в ръката или рамото.
• Кръвни проби, изпратени за изследване.
• Отпечатъци, изпратени в АСИПО.
11.
Призрака чакаше тримата мъже в декадентска обстановка.
Изкъпан и преоблечен в чисти, удобни дрехи, той седеше на кожения диван и гледаше нюйоркското пристанище от апартамента на осемнайсетия етаж — главната му тайна квартира в града. Намираше се в луксозен небостъргач в Батъри Парк Сити, в югозападния край на Манхатън, недалеч от Китайския квартал, но встрани от претъпканите му улици, миризмата на риба, вонята на граниво олио от долнопробните ресторанти. Той се замисли колко дълго Комунистическата партия се стреми към подобно изящество и удобство, постигнати от него с цената на толкова трудности.
„Защо следвате пътя на упадъка?
Вие сте част от миналото! Не се ли разкайвате за грешките си? Трябва да се освободите от старата култура, от старите обичаи, от старите навици, от старите идеи! Трябва да отхвърлите упадъчните си ценности.
Заразени сте с грешни мисли и грешни желания!“
Грешни желания ли?, помисли си с цинична усмивка той. Желания? Почувства особено свиване в слабините. Много познато желание, което го съпътстваше (и управляваше) цял живот.
Сега, след като се спаси от потъващия кораб и избяга от плажа, мислите му се насочиха към обичайните му приоритети: спешно се нуждаеше от жена.
От почти две седмици не беше спал с никоя — последната бе някаква руска проститутка с голяма уста и гърди, накланящи се обезпокоително към мишниците й, когато легнеше по гръб. Вършеше работа. За момента.
А на „Фуджоуския дракон“? Никаква. Трафикантът обикновено канеше някоя от по-красивите жени измежду емигрантите в каютата си с обещание да намали цената за превозването срещу една нощ в леглото. Или, ако пътуваше сама или със слабохарактерен мъж, просто я завличаше със себе си и я изнасилваше. Какво можеше да направи тя в крайна сметка? Да се оплаче в полицията, след като пристигнат в Красивата страна?
Помощникът му обаче, скрит в трюма, беше докладвал, че жените на „Дракона“ не са особено привлекателни, нито много млади и че мъжете им са решителни и умни, напълно способни да създадат неприятности. И така, наложи му се да изтърпи едно дълго, самотно пътуване.
Призрака се замечта за една жена на име Индао, думата, означаваща женски гениталии. Това бе обидно, разбира се, но в случая не особено — защото при жените (освен при няколко бизнесдами и трафикантки, които уважаваше) той се интересуваше само от телата им. Представи си няколко сцени от планираните за Индао: тя — легнала под него, гласа й в ухото му, извития й гръб, неговите ръце, заровени в дългата й коса… такава прекрасна копринена коса… Възбуди се нетърпимо. За момент се замисли дали да не прости на Чан и Ву. Можеше да се види с Индао — тя беше тук, в Ню Йорк — и да направи мечтите си реалност. Разбира се обаче, това не му бе в стила. Преди всичко емигрантите трябваше да умрат. След това можеше да я има с часове. Найсин. Всяко нещо с времето си. Той погледна часовника си. Наближаваше единайсет. Къде се бавеха?