Ли се ядоса още повече:
— Мои долари не по-различни от шибани кантонски. Твой шеф така иска гони клиенти?
— Изчезвай, запъртък. Няма да повтарям. Младежът отметна скъпото си черно сако и показа ръкохватката на пистолет.
Чудесно! Точно това търсеше Ли.
Престори се на уплашен и заотстъпва, но изведнъж се извъртя и замахна. Удари бодигарда с юмрук в гърдите и му изкара въздуха. Момчето се олюля и той го удари с длан в носа. Телохранителят се свлече тежко на земята. Опита отчаяно да си поеме дъх, от носа му шурна кръв; Ли го изрита отстрани.
Взе пистолета, резервния пълнител и цигарите на младежа. Огледа се. Две млади жени се разхождаха хванати под ръка и се правеха, че нищо не са видели. Освен тях на улицата нямаше никого. Ли се наведе отново над нещастника и му взе часовника и около триста долара.
— Ако кажеш на някого — предупреди на путонхуа, — ще те намеря и ще те убия.
Младежът кимна и избърса кръвта с ръкава си. Ли понечи да си върви, но хвърли поглед назад и се върна. Жертвата му се сви уплашено.
— Сваляй обувките — изсъска Ли.
— Ама…
— Обувките!
Младежът събу черните си „Кенет Коул“ и му ги подаде.
— И чорапите.
Скъпите черни копринени чорапи последваха обувките.
Ли събу своите обувки и чорапи, пълни с пясък и още мокри. Сложи си новите.
Истинска наслада, помисли си доволно.
Скри пистолета и боеприпасите под ризата си и побърза да излезе отново на някоя оживена улица. Там намери евтин магазин за дрехи и си купи дънки, фланелка и тънък дъждобран. Преоблече се зад магазина и хвърли старите си дрехи в една кофа. След това влезе в една закусвалня и поръча чай и юфка. Докато се хранеше, извади сгънатия лист от портфейла си, документа, който бе откраднал от колата на Хонсе на плажа.
8 август
от: Харълд С. Пийбоди, Имиграционно-натурализационна служба на САЩ
за: дет. кап. Линкълн Райм (пенс.)
по: съвм. разсл. на ИНС/ФБР/НЙПУ по случая Кван Ан, още Гуй, още Призрака
Потвърждавам участието в срещата за 10.00 утре за обсъждането на плана за залавяне на гореспоменатия заподозрян. Допълнителна информация — приложена по-долу.
За листа бе прикачена визитна картичка:
Линкълн Райм
345 Сентрал Парк Запад
Ню Йорк, НИ 10022
Ли извика сервитьорката и й зададе един въпрос.
Нещо у него я уплаши и й подсказа, че не бива да помага на този човек. Изражението му обаче й даде да разбере, че ако му откаже, нещата ще тръгнат на зле за нея. Затова кимна и със сведен поглед му даде идеално обяснение как да стигне до Западен Сентрал Парк.
12.
— Изглеждате по-добре — отбеляза Амелия Сакс. — Как се чувствате?
Джон Сун й махна да влезе.
— Много изтощен — отвърна, затвори вратата и последва Сакс в хола.
Накуцваше и от време на време присвиваше болезнено очи. Разбираемите последици от раняването, предположи тя.
Апартаментът, уреден от адвоката му, бе мизерна дупка в Бауъри, две мрачни стаи с разнородни, очукани мебели. Точно отдолу, на първия етаж, имаше китайски ресторант. Апартаментът вонеше на гранясало олио и чесън.
Заради раната Сун, набит мъж с няколко прошарени кичура, се движеше бавно, прегърбен. Като го гледаше как накуцва, Сакс изпита силна симпатия към него. Като лекар в Китай, макар и дисидент, той сигурно се беше ползвал с известно уважение от пациентите си. Тук обаче Сун бе господин Никой. Тя се запита как ли ще си изкарва прехраната — като таксиджия, в някой ресторант…
— Ще приготвя чай — каза той.
— Не, няма нужда. Няма да се задържам дълго.
— Аз така и така ще си направя.
Апартаментът нямаше отделна кухня, но разполагаше с печка, малък хладилник и ръждясал чугунен умивалник до едната стена на хола. Сун сложи евтин чайник на котлона и извади кутия „Липтън“ от шкафа над мивката. Помириса го и се усмихна странно.
— Не сте свикнали на такъв, а? — попита тя.
— Ще изляза да напазарувам — каза безгрижно той.
— От ИНС са ви освободили под устна гаранция, така ли?
Сун кимна:
— Подадох официална молба за политическо убежище. Адвокатът ми каза. че повечето емигранти постъпват по същия начин, но не отговарят на условията. Аз обаче съм прекарал две години в превъзпитателен лагер. И той представи някои от статиите ми с критики срещу Пекин за нарушаване на човешките права. Служителят, който прие документите, не обеща нищо, но каза, че имам шанс.
— Кога е разглеждането?
— Следващия месец.
Сакс се загледа в ръцете му; той взе две чаши от шкафа, внимателно ги изми, изсуши и постави на един поднос. Сякаш извършваше някаква церемония. Сложи две пакетчета чай в керамична кана, заля ги с гореща вода и разбърка.