Ли осъзна, че и на него червенокосият му е познат отнякъде.
— Виждал ли си го? — изненада се чернокожият.
— Миналата година участвах на среща в Службата за обществена безопасност на Фуджоу на тема незаконен трафик на хора. Той беше там. Един от тях.
— Един от кои? — изръмжа дебелият.
Китаецът извади лична карта от портфейла, сравни снимката с лицето на Ли и се изсмя:
— Един от нас. Той е ченге.
Райм също погледна личната карта и шофьорската книжка, и двете със снимка на китаеца. Според тях името му бе Ли Канмей, детектив от Службата за обществена безопасност на Люгоюан.
Криминологът се обърна към Делрей:
— Виж дали някой от хората ни в Китай може да го потвърди.
В огромната длан на агента се появи мъничък мобилен телефон и той започна да набира.
— Ли малко име ли е, или фамилия? — поинтересува се Райм.
— Фамилия. И не обича Канмей — обясни Еди Дън. — Използва Сони. Английско име.
— Какво правиш тук?
— Призрак уби три души в мой град минала година. Имал среща с помощник в ресторант. Помощник го излъгал. Голям бой. Призрак го убил, но също жена и дъщеря и един старец, които седял до него. Оказали на негов път и Призрак просто убил, за да избяга.
— Невинни свидетели? Ли кимна:
— Опитали го арестува, но той много силен… — Той замълча, търсейки правилната дума, накрая се обърна към Еди Дън: — Гуанси.
— Това означава връзки — обясни Дън. — Плащаш на когото трябва и получаваш гуанси.
— Никой не иска свидетелства срещу него. След това улики изчезват от управление. Мой шеф губи интерес. Случай се колективизира.
— Колективизира? — не разбра Селито. Ли се усмихна мрачно:
— Шега. Кога нещо се провали, казва, че се колективизира. Едно време, при Мао, кога власт колективизирала фирми и селско стопанство, те много бързо фалира.
— Да, но за теб случаят не е бил колективизиран — вметна Райм.
— Не. Той убил хора в мой град. Аз иска го изправи на съд.
— Как се уреди за кораба? — попита Делрей.
— Аз има много информатори. Минал месец ми съобщили, че Призрак убил две души в Тайван, големи хора, важни хора, и щял се скрие в Китай, докато тайванска полиция спре го търси. Щял замине за Южна Франция и после вземе група емигранти от Виборг в Русия и ги превози до Ню Йорк с „Фуджоуски дракон“.
Райм се засмя. Този дребен, невзрачен човек имаше по-добра информация от ФБР и Интерпол, взети заедно.
— И така — продължи Ли, — аз изработил си прикритие. Станал емигрант, добитък.
— Откри ли нещо за Призрака? — поинтересува се Селито. — Къде може да се крие? Някакви сътрудници тук?
— Не, никой не разговарял с мен. Проникнал на борда тайно… и почти през цяло време повръщал. — Той тръсна глава, явно за да пропъди неприятния спомен от пътуването. — Но не близо до Призрак.
— Какво смяташе да правиш? — рече Коу. — Ние нямаше да го екстрадираме.
— Защо ми да го екстрадират? — попита объркано Ли. — Вие май не слуша. Аз казал гуанси. В Китай веднага го освободят. Аз смятал го арестува, кога стъпи на ваша земя. След това го предаде на ваши служби за сигурност.
Коу се изсмя:
— Май говориш сериозно, а?
— Да, щял го направи.
— Неговият баншоу е бил с него, също и екипажът. Тукашните му агенти е трябвало да го посрещнат. Щяха да те убият.
Сега Ли се изсмя:
— Рисковано ли? Да, да. Ама нали такава професия. Той посегна към цигарите, които му бе отнел Делрей.
— Тук не се пуши — предупреди Том.
— Какво значи това?
— Тук не се пуши.
— Защо?
— Защото не може — отсече болногледачът.
— Това пълна лудост. Да не шегуваш?
— Не.
— Метро достатъчно глупав. Това къща.
— Да, къща, в която не се пуши.
— Много шибано.
Ли прибра сърдито пакета.
От другия край на стаята се чу слабо пиукане. Мел Купър се обърна към компютъра си. Почете известно време, след това извъртя екрана, така че всички да го видят. Сингапурското представителство на ФБР бе изпратило потвърждение, че Ли Канмей наистина е детектив от Службата за обществена безопасност на Люгоюан. В момента изпълнявал задача под прикритие, но службата отказвала да разкрие повече информация. Към съобщението бе приложена снимка на Ли в тъмносиня униформа. Очевидно това беше човекът пред тях.
След това Ли обясни как Призрака е потопил „Дракона“. Сам Чан и Ву Цичен със семействата си, заедно с доктор Сун, няколко други емигранти и бебето на една жена от кораба се спасили с малка лодка. Всички останали се издавили.
— Сам Чан поел командване. Добър човек, умен. Спасил ми живот. Прибрал ме, кога Призрак застрелва останали. Ву глава на друго семейство. Също умен, но малко неуравновесен. Дисхармония между чер дроб и далак.