— Права си, Айла — отвърна Мартона. Замълча за момент, сетне я погледна в очите и продължи: — Тя никога не може да има някои мъже. — Старата жена хвърли поглед към сина си. — Ала тя и Екозар ми изглеждат толкова… не един за друг. Джоплая е ослепително красива, а той… не е. Но не всичко опира до външния вид. Понякога дори няма никакво значение. Иначе Екозар ми се струва мил и грижовен.
Макар че Мартона не го изрече, Айла веднага разбра защо Джоплая е направила този избор. „Близката братовчедка“ на Джондалар, дъщерята на съпругата на Даланар, обичаше мъж, когото не можеше да има. Никой друг за нея нямаше значение и затова беше избрала партньор, който поне ще я обича истински. Тя схвана също думите на Мартона като известно противопоставяне. Мартона искаше да каже, че Джоплая е по-хубава от нея, но само това. Не че старата жена не одобряваше решението на сина си, от което Айла най-много се боеше. Майката на Джондалар обожаваше красивите вещи и за нея беше напълно разбираемо един красив мъж да свърже живота си с красива жена. Ала тя също така разбираше, че душевната красота е много по-важна от физическата.
Джондалар, изглежда, не долови лекото напрежение между двете жени. Мислеше си, че трябва да предаде съобщението, за което бе помолен от един човек, за когото майка му никога не му беше споменавала.
— Съобщението за теб не е от някой ланзадонии. Отседнахме при едни хора по време на пътешествието и останахме при тях по-дълго, отколкото планирахме. Макар че аз дори не възнамерявах да оставам… но това е друг въпрос. Когато си тръгнахме, тяхната служителка каза: „Когато видиш Мартона, предай й, че Бодоа й праща любов.“
Очакваше майка му да реагира по някакъв начин. Възприемаше го като закачлива игра на подмятания и намеци, ала изобщо не очакваше реакцията й да бъде точно такава.
Мартона отвори широко очи и пребледня.
— Бодоа! О, Велика майко! Бодоа? — Сложи ръка на гърдите си, сякаш въздухът изведнъж започна да не й достига.
— Майко! Добре ли си? — попита притеснен той и бързо й се притече на помощ. — Извинявай, не исках да те шокирам. Да повикам ли зеландони?
— Не, не, добре съм. — Тя си пое дълбоко дъх. — Но се изненадах. Не очаквах, че ще чуя това име отново. Дори не знаех, че още е жива. Ти… добре ли я опозна?
— Каза, че е била почти интимна партньорка на теб и Джоконан, но мислех, че преувеличава или паметта й изневерява. Защо не си ми говорила никога за нея?
Айла го погледна въпросително. Не предполагаше, че е повярвал на Сармуна.
— Беше много болезнено и мъчно, Джондалар. Бодоа ми беше като сестра. Много исках да бъдем интимни партньорки, но нашата зеландони ме разубеди. Каза, че са обещали на вуйчото на Бодоа тя да се върне след обучението. Ти каза, че била служителка? Сигурно е за добро. Но беше толкова сърдита, когато замина. Умолявах я да изчака смяната на сезоните, преди да прекоси ледника. Радвам се, че ми праща любов. Мислиш ли, че е била искрена?
— Да, убеден съм, майко. Но няма да й се наложи да се връща у дома. Вуйчо й вече е напуснал този свят, както и майка й. Станала е Сармуна, но е била заслепена от гнева си и е помогнала на една зла жена да стане вожд. Макар че самата тя едва ли е предполагала колко зла ще стане Атароа. Сега Сармуна плаща за греха си. Мисля, че е намерила призванието си, като помага на нейната пещера да преодолее последиците от тежките години. Но може да й се наложи да бъде техен вожд, докато някой друг не порасне за тази роля — също като теб, майко. Бодоа е забележителна, дори откри начин как да превърне калта в камък.
— Калта в камък ли? — присви очи Мартона. — Джондалар, говориш като странстващ разказвач. Как да ти повярвам, като ми разказваш такива невероятни истории?
— Повярвай ми, истина ти казвам — отвърна младият мъж с напълно сериозен вид. — Не съм станал странстващ разказвач, който обикаля от пещера на пещера и украсява различни истории и легенди, за да звучат по-вълнуващо. Но извърших дълго пътешествие и видях много неща. — Той погледна към Айла. — Ако не го беше видяла, щеше ли да повярваш, че хората яздят коне или се сприятеляват с вълци? Мога да ти разкажа още много неща, в които трудно ще повярваш. И да ти покажа такива неща, които ще те накарат да се усъмниш в собствените си очи.
— Добре, Джондалар — въздъхна майка му. — Убеди ме. Няма да споря повече… дори и да ми струва трудно за вярване това, което казваш. — Тя се усмихна. За миг Мартона се стори на Айла много по млада и тя разбра от кого всъщност любимият й е наследил пленителната си външност.