Уиламар сякаш се беше съсредоточил върху инструмента и се пресегна за него.
— Това на Тонолан ли беше? — попита.
— Да — отвърна Мартона. — Помниш ли, когато огъваше дърво, за да направи подпора за тази маса? — Докосна ниската гладка повърхност на масата.
— Тонолан беше добър в занаята си — каза Уиламар. Гласът му все още бе странен и отдалечен.
— Да, беше — потвърди Джондалар. — Мисля, че една от причините да се чувства толкова добре сред шарамудоите се дължеше на това, че правеше невероятни неща от дърво. Те например правят лодки от дърво. Взимат едно стъбло, издълбават го и го оформят, за да стане от него кану — нещо като лодка, — след което огъват бордовете, за да разширят лодката. Могат да уголемят съда, като поставят дълги греди по бордовете, да ги огънат по формата на лодката и да ги завържат. Рамудоите са много опитни в управлението на лодки, но и те, и шамудоите работят заедно, за да ги направят.
Мислех си и аз да остана при тях. Те са чудесни хора. Когато с Айла се отбихме при тях на връщане, искаха и двамата да останем. Ако ги бях послушал, щях да предпочета да живея при рамудоите. А и там имаше един младеж, който много искаше да се научи да обработва кремък.
Джондалар знаеше, че в момента дърдори празни приказки, но не знаеше какво друго да направи или да каже. Затова се опитваше да запълни празнината. Никога не беше виждал Уиламар толкова потресен.
Някой почука отвън. Без да чака покана, вътре влезе зеландони. Последва я Фолара и Айла си даде сметка, че не е забелязала кога сестрата на Джондалар е излязла и е повикала шаманката. Замислено кимна в знак на одобрение. Фолара беше умна жена.
Сестрата на Джондалар се бе притеснила, когато видя Уиламар толкова разстроен. Не се сети за нищо друго, освен да повика помощ. Зеландони беше дони — разпоредник с даровете на Дони. Тя действаше като посредник между Великата Майка Земя и нейните деца, беше източник на помощ и лечение — тази, към която се обръщаш за помощ.
Фолара бе казала на могъщата жена какъв е проблемът. Зеландони се огледа и бързо пое нещата в свои ръце. Обърна се и тихо каза нещо на младата жена, която веднага тръгна към кухнята и започна да раздухва въглените в огнището, за да ги запали отново. Но огън не се получаваше. Мартона бе подредила въглените равномерно, за да сготви яденето.
Ето тук Айла можеше да помогне. Тя напусна печалната сцена и бързо отиде при багажа си, оставен до входа. Взе оттам лесно възпламенимата прахан и също отиде в кухнята. Сети се за Барзек, един от мамутоите, който й беше дал праханта, след като тя беше дарила всяко огнище в Лъвския бивак с огнен камък — кремъка.
— Нека ти помогна да запалиш огън — каза тя.
Фолара се усмихна. Тя знаеше как да запали огън, но й беше толкова тежко да гледа разстроен човек от семейството, че се зарадва на предложената помощ. Уиламар винаги беше толкова силен духом, толкова спокоен, хладнокръвен и уверен в себе си.
— Ако намериш подпалка, ще стане по-лесно — поясни Айла.
— Пръчките за разпалване са ей-там — и Фолара посочи към рафта зад нея.
— Няма нищо. Мога и без тях — махна с ръка Айла и извади торбата с прахан. Тя имаше няколко отделения и малки джобчета. Отвори едното и извади оттам стрита на прах конска тор. От друг джоб измъкна някакви плевели и ги сложи върху конската тор. От трето място взе дървени трески и ги подреди до първата купчинка.
Фолара я наблюдаваше с нескрито любопитство. Явно по време на дългото пътешествие Айла се беше научила да държи под ръка нещата, необходими за правене на огън. Ала ето че в следващия момент момичето зяпна от изненада, когато русокосата жена извади няколко камъка. Тя се наведе близо до праханта и удари двата камъка един в друг, а сетне раздуха праханта и от нея изведнъж лумна огън. Беше невероятно!
— Как го направи? — попита Фолара.
— Ще ти покажа по-късно. Нека сега да сварим вода за зеландони.
Фолара почувства безпокойство.
— Откъде знаеш какво щях да правя?
Айла й хвърли бегъл поглед. На лицето на Фолара се четеше объркване и вцепенение. Завръщането на единия й брат след продължително отсъствие, опитомените животни и появата на непозната жена с тях, вестта за смъртта на другия й брат и разстроеният Уиламар — всичко това беше допринесло за напрежението и потреса й. След като чужденката направи магия за огън и очевидно знаеше нещо, което никой не й беше казвал, тя започна да се пита дали всички онези слухове, че жената на Джондалар притежава свръхестествени способности, не са истина. Айла видя, че тя е много развълнувана, и се досещаше защо.