— Срещнах зеландони — започна. — Знам, че тя е вашата знахарка. Затова я извика, нали?
— Да, тя е дони.
— Знахарите обикновено приготвят чай или отвара за успокоение на някого, който е разстроен. Предположих, че те е накарала да свариш вода за тази цел — обясни й.
Фолара видимо се успокои. Наистина думите й звучаха логично.
— Обещавам да те науча как се пали огън по този начин. Всеки може да го направи… с подходящите камъни.
— Всеки?
— Да, дори ти. — Айла се усмихна.
Девойката също се усмихна. Искаше й се да разпита чужденката за толкова много неща, но се стараеше да запази благоприличие. След случилото се въпросите й станаха още повече. Чужденката й се стори съвсем нормална и достъпна. Всъщност даже бе доста мила и учтива.
— Ще ми разкажеш ли и за конете?
Айла се усмихна широко. Изведнъж осъзна, че макар Фолара да е красива млада жена, тя е съзряла съвсем наскоро. Трябваше да пита Джондалар на колко години е, но предполагаше, че е доста млада. Сигурно на възрастта на Лати, дъщерята на Нези — съпругата на главатаря на Лъвския бивак на мамутоите.
— Разбира се. Дори ще те запозная с тях. — Погледна към масата, около която бяха насядали всички. — Може би утре, след като хората се успокоят. Можеш да слезеш долу и да ги погледаш, когато си поискаш, но не се приближавай много до тях, докато не те опознаят.
— О, няма.
Айла си припомни възхищението на Лати от конете, усмихна се и попита:
— Искаш ли да пояздиш Уини?
— О, може ли? — попита Фолара, затаила дъх, а очите й бяха широко отворени от вълнение. В този миг Айла сякаш видя Лати в сестрата на Джондалар. Тя се бе привързала толкова силно към конете, че русата жена обмисляше дали да не й подари малко конче.
Отново насочи вниманието си към огъня, а Фолара взе един мях — изработен от непромокаемия стомах на някакво едро животно — и каза:
— Трябва да донеса още вода. Мехът е почти празен.
Въглените тлееха слабо. Айла духна върху тях, добави стърготините, после подпалката, която й даде Фолара, и накрая няколко по-големи парчета дърво. Сетне сложи няколко от камъните за готвене в огъня, за да се затоплят. Когато Фолара се върна, тя носеше напълнения с вода мях. Той бе доста тежък, но навярно младата жена бе свикнала с подобни товари. Напълни с вода една дълбока дървена купа като тази, която Мартона беше използвала за чая, после даде на Айла дървената маша с леко обгорени краища. Когато камъните се загряха достатъчно, русокосата красавица извади с машата един от тях. Камъкът изцвърча и от него излезе пара, когато го пусна във водата. Сложи и втори, след което хвана първия с клещите и постави на негово място още няколко.
Фолара отиде да каже на зеландони, че водата е почти готова. Айла разбра, че й е казала и нещо друго, защото старата жена извърна рязко глава, за да я погледне. Докато гледаше как Золена се надига от възглавниците, Айла се сети за Креб, мог-ърът на Клана. Той бе сакат с единия крак и му беше трудно, когато ставаше. Любимото му място за почивка бе огънато старо дърво с ниски клони, на които можеше лесно да седне и да стане.
Жената дойде в кухнята.
— Разбрах, че водата се е стоплила. — Айла кимна към купата, от която излизаше пара. — Добре ли чух от Фолара? Каза, че ще й покажеш как се пали огън с камъни. Що за трик е това?
— Имам няколко огнени камъка — отвърна младата жена. — Джондалар също. Номерът е как да се научиш да ги използваш и всъщност никак не е трудно. Ще се радвам да ти покажа, когато поискаш. И без това възнамерявахме да го сторим.
Зеландони погледна към Уиламар. Айла разбра, че се колебае.
— Не сега — отвърна старата жена и поклати глава. Извади от кесията, завързана за широката й талия, някакви сушени треви и ги сложи във врялата вода. — Иска ми се да бях взела малко бял равнец — промърмори.
— Аз имам — обади се Айла.
— Какво? — Зеландони беше заета с приготвянето на билковата отвара и не обърна внимание на думите й.
— Казах, че имам бял равнец. Ако искаш, мога да ти дам. Нали спомена, че ти трябва?
— Така ли? Мислех си за това, но за какво пък ти е притрябвал на теб бял равнец?
— Аз съм знахарка… лечителка — вдигна рамене младата жена. — Винаги нося със себе си най-необходимите лекове. Белият равнец е един от тях. Много добре действа при стомашни болки, защото веднага отпуска. Става и за бързо заздравяване на рани.
Зеландони отвори широко уста.
— Ти си знахарка? Жената, която Джондалар е довел, е знахарка? — Едва не се засмя, после затвори очи и поклати глава. — Мисля, че ще трябва да си поговорим сериозно, Айла.
— С удоволствие ще си поговоря с теб, когато кажеш. Но искаш ли да ти дам бял равнец?