— Как можа да го кажеш, Джондалар! — възкликна тя. — Никога няма да направя това!
— Ако беше зеландонийка по рождение, нямаше да се налага да го казвам, защото щеше да го знаеш. Просто искам да се уверя, че разбираш. Жилището си е твое и това ще са твоите деца, Айла. Само огнището е мое — каза Джондалар.
— Но нали ти си го направил! — изтъкна съпругата му. — Как може да е мое?
— Ако искам децата ти да се родят в моето огнище, моя отговорност е да осигуря място, където да живеете. Място, което ще бъде твое, каквото и да се случи.
— Искаш да кажеш, че си бил длъжен да построиш дом за мен? — намръщи се Айла.
— Не съвсем — отвърна съпругът й. — По принцип трябва да ти осигуря място за живеене, но исках да ти подаря дом. Можехме да останем при майка ми — това не е нещо необичайно за двойките, които се женят за пръв път. А ако ти беше зеландонийка, можехме да се преместим или при твоята майка, или при някой друг от роднините ти, който може да ни приюти, макар че в такъв случай щях да съм задължен на родата ти.
— Нямах представа, че женитбата ни ще те натовари с толкова много задължения — призна чистосърдечно Айла.
— По принцип съпругът има задължения не само към жена си, но и към децата им — обясни Джондалар. — Когато са малки, те не могат да се грижат сами за себе си и затова мъжът трябва да им осигури подслон и препитание. Някои хора живеят цял живот при роднините си, често при майката на съпругата. Когато майката умре, домът й остава на децата й, ала ако някое от тях живее при нея, то има най-голямо право над него. Ако дъщерята получи жилището на майка си, съпругът й не е задължен да осигурява дом за семейството си, но често трябва да се погрижи за братята и сестрите й. А ако домът бъде придобит от син, той може да задлъжнее на собствените си братя и сестри.
— Мисля, че имам още много да уча за зеландонийците — въздъхна възлюбената му.
— И аз имам много да уча за теб, Айла — каза той и отново я притегли към себе си.
Тя никак не се възпротиви. Докато се целуваха, Джондалар усети как желанието се надига у него, а съдейки по реакцията на Айла, тя също не беше безразлична.
— Почакай — рече и излезе навън.
Когато се върна, носеше пухкавите кожи, които използваха за спане. Той ги разгъна и застла с тях наровете. Вълчо го наблюдаваше известно време, застанал в средата на празното помещение, след което вирна муцуна и зави.
— Изглежда ми неспокоен — каза Айла. — Иска да разбере къде е неговото място за спане.
— Май ще е най-добре да отида до жилището на майка ми и да взема нещата му за спане. Изчакай ме тук — каза Джондалар и отново излезе.
Върна се много бързо и постла на земята старата дреха на Айла, върху която спеше Вълчо, след което сложи и купата му за хранене до завесата на входа.
Когато се обърна към жената, видя, че тя го чака на същото място — до огнището. Синеокият мъж я вдигна на ръце и я понесе към застланите с кожа нарове, където я положи нежно. Сетне започна бавно да я разсъблича, а тя понечи да развърже колана си, за да му помогне.
— Не — усмихна се Джондалар. — Искам аз да го направя, Айла. Това ще ми достави голямо удоволствие.
Тя се подчини и любимият й продължи да я разсъблича бавно и внимателно. Когато Айла остана съвсем гола, Джондалар свали собствените си дрехи и пропълзя до нея. Двамата се любиха нежно и томително, отдавайки се на горещите си ласки през по-голямата част от нощта.
Деветата пещера на зеландониите бързо възвърна обичайния си ритъм. Есента беше прекрасна. Когато задухаше вятър, поляните се къдреха на златисти вълни, а дърветата покрай реката искряха в червени и жълти отблясъци. Храстите бяха отрупани с узрели малини, ябълките бяха розови, но кисели, и чакаха първия студ, за да станат сладки, а орехите падаха от дърветата. След като температурите посред нощ паднаха под точката на замръзване, ловни групи започнаха редовно да снабдяват пещерата с прясно месо, за да попълнят запасите. Хората използваха топлите дни след завръщането си, за да проверят състоянието на старите ями за съхранение и да изкопаят нови. През нощта месото се държеше на високи платформи, за да замръзне, а денем го слагаха в ямите, за да го предпазят от размразяване. Бяха изкопани и по-плитки ями за съхранение на плодове и зеленчуци — при тях не бе необходимо замразяване. По-късно, когато мразовитата зима сковеше в лед и сняг земята на зеландонийците провизиите щяха да бъдат преместени в задната част на каменния заслон.
Обитателите на Четиринайсетата пещера пробудиха интереса на Айла с риболовните си умения. Тя посети Малката долина, където имаше риба в изобилие, и Брамевал й обясни как изплетените капани, спуснати във водата, позволяват на рибата да плува лесно в тях, но не й дават да се върне обратно. Той винаги се държеше изключително дружелюбно с нея. Айла се зарадва много и щом видя Тишона и Маршевал. Въпреки че не бе имала възможност да се сближи с тях по време на брачната церемония, и четиримата усещаха наличието на специалната връзка, възникнала между тях от общия им ритуал.