Брамевал използваше и стръв. Той й даде едно пробито парче кост, заострено в двата края и завързано с тънка, но здрава връв, и й каза да отиде и да си хване нещо за ядене. Тишона и Маршевал се присъединиха към нея, изпълнени с желание да й помогнат, както и за да бъдат в компанията й. Джондалар й бе показвал как се лови със стръв, ето защо Айла никак не се затрудни. Тя пъхна едно червейче в дупчицата на заострената кост и я хвърли във водата. Когато усети подръпване — сигурен знак, че рибата е глътнала червейчето, тя дръпна рязко, надявайки се, че е уловила рибата. Усмихната, русокосата жена извади една едра сьомга от водата.
Айла често придружаваше Джондалар, когато ходеше на лов, но щом големите ловни отряди предприеха по-дълги пътувания, предпочете да остане по-близо до дома им и да се упражнява с прашката си. Равнините около пещерата гъмжаха от яребици и тетреви и скоро тя започна да се упражнява и в хвърляне на пръчка. Освен че не бе лесна, тази ловна техника изискваше и специално изработени пръчки; това обаче само стимулира допълнително Айла и не след дълго тя вече умееше да прави такива пръчки, които летяха хоризонтално във въздуха. Веднъж бе видяла такава пръчка у една жена от мамутоите и още тогава й се прииска да овладее тази ловна техника. Можеше да запрати пръчката си по ято ниско летящи птици и да повали наведнъж три-четири от тях. Ловът с оръжия, изискващи специални умения, винаги й бе допадал и тя беше в стихията си — рядко се връщаше у дома без две-три птици. Никога не излизаше без прашката си и често поваляше я някой заек, я хомяк или лалугер. Това й даваше и известна икономическа независимост. Въпреки че ставаше все по-доволна от дома си — повечето от сватбените дарове, които бяха получили с Джондалар, им свършиха идеална работа, тя започна да се учи да търгува и често разменяше птичи пера и месо за неща, с които искаше да украси новото си жилище. Дори кухите птичи кости можеха да се използват за мъниста, различни сечива и дори за направата на малки музикални инструменти, като флейти например.
Ала най-добрите кожи на дивите зайци и птици, които тя убиваше с прашката си, запазваше за себе си. Възнамеряваше да направи от тях дрешки за детето си, когато студеното време щеше да я принуди да не излиза по цели дни от пещерата. Един студен есенен ден Айла пренареждаше нещата си, за да направи място за бебето и всичко онова, което щеше да му е необходимо. Вдигна момчешкото зимно бельо, което Марона й беше дала, и го наложи на себе си. Отдавна й бе отесняло, но смяташе да го носи по-късно, защото беше доста удобно. „Навярно няма да е зле да направя още едно, само че с по-широко горнище“ — помисли си. Имаше достатъчно еленови кожи. Тя го сгъна и го сложи настрана.
Беше обещала да навести Ланога този следобед и реши да вземе малко храна със себе си. Бяха станали много близки с момичето и редовно го посещаваше, дори и това да означаваше да се вижда и да говори с Ларамар и Тремеда по-често, отколкото желаеше. Това й даде възможност да опознае донякъде и другите деца, най-вече Бологан, но всеки път, когато разговаряше с него, момчето се държеше някак странно.
Когато стигна до дома на Тремеда, Бологан беше там. Вече бе започнал да се учи как се прави барма от мъжа на огнището си. Това обстоятелство я изпълваше със смесени чувства. От една страна, бе напълно в реда на нещата един мъж да учи децата на огнището си, ала, от друга, хората, които винаги обикаляха наоколо и пиеха бармата на Ларамар, не бяха тези, с които според нея Бологан трябваше да се сдружава.
— Поздравявам те, Бологан — рече русокосата жена. — Ланога тук ли е?
Въпреки че се бяха видели поне няколко пъти, откакто се бяха върнали от Летния събор, той продължаваше да изглежда изненадан, когато Айла го поздравяваше.
— Поздравявам те, Айла. Вътре е — изломоти набързо младежът и се обърна.
Навярно заради дрехите, които бе подреждала по-рано през деня, но тя изведнъж си спомни за обещанието, което му беше дала преди време.
— Имаше ли късмет това лято? — попита.
— Късмет ли? — намръщи се Бологан. — Какво искаш да кажеш?
— Неколцина младежи на твоите години убиха първата си плячка на големия лов на Летния събор — обясни жената. — Чудех се дали си имал късмет в лова?