— Горе-долу — вдигна рамене момчето. — Убих два зубъра.
— Пазиш ли още кожите им?
— Размених едната за съставки за барма. Защо питаш?
— Бях ти обещала, че ще ти ушия зимно бельо, ако ми помогнеш — рече Айла. — Чудех се дали би желал да използваш зубровата кожа, макар че според мен еленовата е по-добра. Може да направиш размяна, ако искаш.
— Смятах да я разменя за още съставки за барма — отвърна Бологан. — Мислех си, че вече си забравила за това. Каза го преди доста време — когато за пръв път дойде тук.
— Да, вярно, че беше преди доста време, но си мислех за някои други неща, които исках да направя, и си казах, че ще ушия твоя комплект по-късно — обясни русокосата жена. — Имам още еленови кожи, но трябва да дойдеш и да ти взема мерките.
Юношата се загледа изучаващо в нея.
— Ти помогна толкова много на Лорала — каза той, — както и на Ланога. Защо?
— Първо, защото Лорала е малко бебе и се нуждаеше от помощ — отвърна Айла. — Хората винаги са готови да помогнат на бебетата — ето защо майките се съгласиха да я кърмят, когато разбраха, че майка й няма повече мляко. После се привързах към нея и към Ланога.
Бологан помълча известно време, след което я изгледа и отсече:
— Добре. Ако наистина искаш да направиш нещо, имам и еленова кожа…
Джондалар бе на продължителен лов заедно с Джохаран, Солабан, Рушемар и Джаксоман, който съвсем наскоро се бе преместил в Деветата пещера от Седмата заедно с новата си жена Динода. Бяха поели в търсене на северни елени — не толкова на лов, колкото да разберат къде са и кога ще мигрират в околностите на Деветата пещера, за да организират голяма хайка. Айла потегли заедно с тях, но не след дълго реши да се откаже и пое назад към дома си. Докато вървеше по обратния път, Вълчо изплаши две бели яребици и тя ги повали на секундата с безпогрешната си прашка.
Уиламар също бе заминал — беше се отправил на последното си пътешествие за сезона. Бе поел на запад, за да се сдобие със сол от хората, които живееха покрай Великите води на Запада. Айла покани Мартона, Фолара и зеландони да похапнат заедно от яребиците, които беше сготвила. Беше ги предупредила, че ще ги приготви по начина, по който ги правеше за Креб, докато живееше в Клана. За тази цел изкопа малка дупка в Долината на Горската река, нареди в нея камъни и запали силен огън. Когато пламъците утихнаха и останаха само тлеещи въглени, сложи вътре птиците и уплътни отвора на дупката с наръч слама. Ако имаше яйца, щеше да ги напъха вътре в яребиците, ала сезонът им още не бе дошъл. Птиците не се опитваха да отглеждат пиленца, когато се приготвяха за зимата. Вместо това напълни птиците с достатъчно ароматни билки и подправки, а Мартона й предложи последните си запаси от сол, за което русокосата жена й беше много благодарна.
Докато ястието се готвеше, Айла реши да се отбие при Първата сред служителите на Майката и да види дали случайно няма нужда от нещо. Шаманката й рече, че не й е останала никаква червена охра, и русокосата жена й отвърна, че с удоволствие ще й донесе. Тя се запъти към Долината на Горската река, подсвирна на Вълчо, който проучваше любопитните къртичини и новопоявилите се дупки, след което поеха покрай самия речен бряг. Айла изкопа малко червеникава желязна руда и намери някакъв удобен речен камък със заоблени ръбове, който можеше да използва като чукало, с чиято помощ да стрие рудата. Тя подсвирна отново на Вълчо и пое нагоре по пътеката, без да забелязва, че към нея върви някакъв мъж.
Двамата за малко не се сблъскаха — в последния момент Айла надигна глава и видя Брукевал, който се спускаше надолу по склона. Той я избягваше след срещата в шатрата на зеландони, когато бяха говорили за плоскоглавците, но това не му пречеше да я наблюдава от разстояние. Брукевал следеше развоя на бременността й с голям интерес, очаквайки нетърпеливо раждането на детето й, тъй като се надяваше, че то ще носи неговия дух. По принцип доста от зеландонийските мъже си въобразяваха, че бременните жени в пещерата са заченали от техните духове, но мечтата на Брукевал се бе превърнала във фикс-идея и той често лежеше буден през цялата нощ и си представяше, че Айла е негова съпруга.
— Брукевал! — възкликна русокосата жена, опитвайки се да се усмихне. — Исках да поговоря с теб.
Ловецът не знаеше какво да каже.
— Ами, ето ме — измънка накрая.
— Исках да ти кажа, че нямах никакво намерение да те обидя на онази среща — продължи тя. — Джондалар ми разказа, че като си бил малък, другите деца са те дразнели много, наричайки те плоскоглавец, докато не си ги накарал да спрат. Оценявам, че си се защитил и си сложил край на това. Ти не си плоскоглавец… нито пък си от Клана. Никой не трябва да те нарича така. Ти си един от другите, както всички зеландонийци. Изражението му се смекчи. — Радвам се, че признаваш това — рече.