— Трябва обаче да осъзнаеш, че плоскоглавците са хора — изтъкна Айла. — Те не са и не могат да бъдат животни. Никога не съм ги възприемала по такъв начин. Те ме намериха, когато бях сама и ранена, прибраха ме, грижиха се за мен и ме отгледаха. Ако не бяха те, сега нямаше да съм жива. Според мен те са чудесни хора. Не си давах сметка, че ще сметнеш за обида предположението, че баба ти може да е живяла с тях, когато се е изгубила и е отсъствала толкова дълго време — че са се грижили за нея и навярно дори са спасили живота й.
— Да, едва ли би могла да знаеш това — кимна Брукевал и й се усмихна.
Айла също му се усмихна в отговор, въздъхвайки облекчено, и се опита да изясни становището си.
— Просто ми напомняш за някои хора, които обичам — рече. — Ето защо бях привлечена от теб още от самото начало. Имаше едно малко момче, което много обичах, и ти ми напомняш за него…
— Чакай малко! — прекъсна я мъжът. — Да не би да казваш, че според теб аз имам нещо общо с тях? Мисля, че каза, че не съм плоскоглавец!
— Не си. Както и Екозар не е. Това, че майка му е била от Клана, не го прави такъв. Той не е бил отгледан от тях, нито пък ти…
— Явно ти все още мислиш, че майка ми е изрод — разгорещи се Брукевал. — Казах ти — не е! Нито майка ми, нито баба ми са имали нещо общо с плоскоглавците! Нито едно от тези мръсни животни няма нещо общо с мен, разбра ли? — Ловецът вече крещеше и лицето му бе почервеняло от яд. — Аз не съм плоскоглавец! Само защото ти си била отгледана от тези изчадия, не си мисли, че ще можеш да унижиш и мен!
Вълчо заръмжа гърлено, готов всеки момент да се нахвърли върху разгневения мъж — явно го възприемаше като заплаха за Айла.
— Вълчо! Не! — заповяда му тя. Отново бе допуснала да се случи. Не можа ли да спре, когато го видя да се усмихва? Той обаче не трябваше да нарича хората от Клана „мръсни животни“, защото не бяха такива.
— Сигурно си мислиш, че и този вълк е човек — изсмя се Брукевал. — Не можеш да направиш елементарна разлика между хората и животните. Не е естествено един вълк да се държи така сред хора. — Ловецът навярно не осъзнаваше колко близо бе до зъбите на хищника, но това едва ли имаше голямо значение. Брукевал бе извън себе см от ярост. — Нека да ти кажа нещо! — продължи той. — Ако тези животни не бяха нападнали баба ми, тя нямаше да се изплаши и да роди толкова слаба дъщеря, и майка ми нямаше да умре толкова скоро. Щеше да ме обича и да се грижи за мен! Тези мръсни плоскоглавци убиха майка ми и баба ми! И доколкото знам, няма никаква полза от тях. Трябва всички да измрат! И не ми казвай, че имаш нещо общо с тях! Ако зависеше от мен, щях да ги избия собственоръчно до крак!
Той пристъпваше към Айла, докато говореше, изтиквайки я надолу по пътеката. Тя държеше Вълчо за козината на врата, възпирайки го да не се нахвърли върху разярения мъж. Накрая Брукевал я изблъска настрани и закрачи енергично по склона. Русокосата жена никога досега не го бе виждала толкова ядосан. Тя си каза, че причината за това едва ли се коренеше само в обстоятелството, че бе свързала родословието му с плоскоглавците — не, в гневния си изблик той бе дал израз на най-съкровените си чувства. Повече от всичко на света му се бе искало да има майка, при която да избяга, когато другите деца са му се подигравали; майка, в чиито обятия да поплаче и да намери утеха. Жената, която бе получила Брукевал заедно с притежанията на майка му, никога не бе обичала бебето и го бе възприемала като тежко бреме. Нещо повече — смяташе го за отблъскващ и отвратителен… за изрод. Другите й деца (между които беше и Марона) й помогнаха да го игнорира по-лесно, ала тя не беше кой знае каква майка дори и към собствените си деца и Марона наследи коравосърдечието и студенината й.
Когато влезе в жилището на зеландони, Айла трепереше. В момента, в който Първата надигна глава и я видя, разбра, че нещо не е наред.
— Какво има, Айла? — понита. — Изглеждаш така, сякаш си видяла зъл дух!
— О, зеландони, не подозираш колко си права! — възкликна тя. — Преди малко видях Брукевал. Опитах се да му обясня, че не съм искала да го обидя на срещата, но явно винаги успявам да кажа най-неподходящото нещо.
— Седни и ми разкажи какво точно се случи — покани я зеландони.
Русокосата жена точно това и направи. Първата я изслуша мълчаливо, след което й предложи чаша чай. Настроението на Айла видимо се бе подобрило, отбеляза със задоволство Първата споделянето на проблема винаги помагаше.