— Наблюдавам Брукевал от известно време — каза след малко шаманката. — Вътре в него бушуват много гняв и агресия. Сякаш иска да си отмъсти на света, който се е отнесъл толкова лошо към него и му е причинил толкова болка. Ето защо Брукевал е решил да хвърли вината за това върху всички плоскоглавци и върху Клана. Той ги възприема като първопричина за страданието си. Той мрази всичко, свързано с тях, както и всеки, когото свързва с тях. Най-лошото нещо, което човек може да направи в неговия случай, е да го причисли по какъвто и да е начин към тях. За съжаление, Айла, ти си направила точно това. Боя се, че си създаде враг и вече едва ли може да се направи нещо по въпроса.
— Знам това — отвърна тя. — Не мога да разбера обаче защо зеландонийците мразят плоскоглавците толкова много? Какво им е толкова ужасното?
Шаманката я изгледа замислено, след което рече:
— Когато споменах на онази среща, че съм потънала в дълбока медитация, за да си припомня всички оказания и древни легенди, това беше самата истина. Извадих на повърхността на паметта си всичко, което някога съм чувала за тях. Според мен проблемът се корени в обстоятелството, че сме заживели на техните земи. В началото не е било толкова лошо — имало е предостатъчно пространство и множество празни заслони. Не е било никак трудно да споделяме една и съща земя — те не ни обръщат внимание, а ние ги избягваме. Тогава не сме ги наричали животни, а само „плоскоглавци“. Замисли се и ще видиш, че тази дума е по-скоро описателна, отколкото обидна.
Айла кимна.
— С течение на времето обаче са се раждали все повече деца и нуждата от по-голямо пространство взела да ни притиска — продължи Първата сред служителите на Майката. — Някои хора започнали да отнемат домовете им, други влизали в схватки с тях, които често завършвали със смъртта или на зеландонийците, или на плоскоглавците. По това време вече отдавна сме били тук и сме възприемали тези пещери като свой дом. Плоскоглавците може да са живели тук преди нас, но ние сме отнели домовете им.
Айла я слушаше мълчаливо.
— Когато хората се държат лошо с другите, често имат нужда да намерят рационално обяснение за това, за да могат да бъдат в хармония със себе си. Така си намираме извинение и оправдание за ужасните си постъпки. Имаме си извинение, че Великата майка ни е дала земята за наш дом — „Тъй, създала един за друг Мъжа и Жената, Тя със дом ги дари — и този дом бе Земята. Водата и сушата — всичко, що бе сътворено — да използват грижливо бяха те задължени“ — изрецитира шаманката. Какво означава това? Че всички растения и животни са предназначени за наша полза. Ето защо ние сме се самоубедили, че плоскоглавците са животни, понеже ако са животни, можем да ги прокудим от жилищата им и да се заселим там.
— Но те не са животни, а хора! — изтъкна русокосата жена.
— Да, така е — усмихна се зеландони. — Напълно съм съгласна с теб. За наше улеснение обаче сме забравили това. Забележи какво се казва в „Песента на Майката“ — „всичко, що бе сътворено, да използват грижливо бяла те задължени“, Плоскоглавците също са деца на Земята. Това бе другото, което научих от медитацията си. Ако Великата майка реши да смеси техните духове с тези на зеландонийците например, тези деца също ще са хора. Но да ти кажа честно, не мисля, че дори и да съзнавахме това, то щеше да ни възпре. При животните е лесно — те просто трябва да убиват, за да оцелеят. Едва ли твоят вълк се тревожи за зайците или елените, които убива, и изпитва угризения за постъпките си. Той просто е роден да прави това, защото без зайците и елените ще загине, а Дони е дала на всяко живо същество стремеж да продължава да живее.
Жената, известна някога като Золена, отпи от чая си и продължи:
— При хората обаче е различно. Великата майка ни е дала способността да мислим, да се учим и да се развиваме. Ние знаем, че трябва да си помагаме взаимно, за да оцелеем, а това е довело до появата на емоции като съпричастие и съчувствие. Понякога обаче тези чувства се проектират и върху останалите живи същества на земята. Спрем ли да убиваме елени, зубри и други животни обаче, ние няма да просъществуваме дълго. Стремежът да живееш надделява над всичко останало, ето защо сме се научили да избираме към кого да бъдем съпричастни и състрадателни. Ние сами избираме как да затворим умовете си и ограничаваме състраданието си.
Айла я слушаше с възхищение. Никога не се беше замисляла за това.
— Проблемът е до каква степен можем да ограничим тези чувства, без да ги изкривим. Според мен точно това си е мислел и Джохаран, след като чу историята ти, Айла. Докато повечето зеландонийци вярват, че хората от твоя Клан са животни, можем да ги избиваме без никакви угризения. Много по-трудно е да убиваш хора. Състраданието ни е много силно и умът трябва да измисли други основания за тези деяния. Свържем ли плоскоглавците с оцеляването си обаче, веднага си намираме оправдание за смъртта, която причиняваме. Много сме добри в това. Тръгнеш ли веднъж по този път обаче, никога вече не си същият. Хората се променят. Научават се да мразят. Твоят вълк няма нужда да мрази зайците и елените, които убива. Щеше да е по-лесно, ако и ние можехме да убиваме без угризения, но тогава нямаше да сме хора.