Русокосата жена се замисли дълбоко над думите на шаманката. Когато най-накрая проговори, рече:
— Сега разбирам защо си Първа сред служителите на Майката! Наистина е трудно да убиваш. Зная го от собствен опит. Никога няма да забравя първото животно, което убих с прашката си. Беше бодливо прасе. Беше ми толкова зле, че не посмях да отида на лов дълго време след това, а накрая си намерих оправдание. Реших да убивам само месоядни животни, защото те нападаха дивеча, от който се прехранваше Кланът.
— Това се нарича загуба на невинността, Айла — рече някогашната Золена. — Когато разберем какво всъщност трябва да правим, за да оцелеем. Не само промените във физическото тяло правят от момичето жена и от момчето мъж. Първият лов е най-труден. Мъжът и жената трябва да покажат, че могат да оцелеят — че могат да направят това, което трябва да сторят. Именно поради тази причина провеждаме церемонии, за да почетем духовете на животните, които убиваме. По този начин изразяваме благодарността си и към Дони. Не трябва да забравяме, че смъртта на животните всъщност ни позволява да живеем. Ако не го правим, ще станем прекалено жестоки и някой ден това ще се обърне срещу нас. Трябва винаги да оценяваме това, което получаваме, трябва да почитаме духовете на тревите, дърветата и всички други растения, които ни служат за храна. Трябва да се отнасяме с уважение към всеки Неин дар. Ако Я пренебрегнем, Тя може да се разгневи и да отнеме живота, който ни е дала. Забравим ли Великата Майка Земя, Тя вече няма да ни осигурява прехрана, ще обърне гръб на децата си и вече няма да имаме дом.
— Зеландони, в много отношения ти ми напомняш за Креб — каза Айла. — Той беше много добър човек и аз безкрайно го обичах, ала имаше нещо повече — той разбираше хората. Винаги, когато имах проблем, можех да се обърна към него. Надявам се, че това не те обижда.
Шаманката се усмихна.
— Естествено, че не ме обижда. Бих искала да го познавам. И се надявам, че всеки път, когато нещо ти тежи, можеш да дойдеш и да поговориш с мен.
— Разбира се — усмихна се русокосата жена и се зае да разтроши парчетата желязна руда, които бе донесла. Тя се надяваше, че в тази дейност ще й позволи да забрави за инцидента с Брукевал, ала се получи точно обратното — монотонната физическа работа остави съзнанието й неангажирано и мислите й веднага се насочиха към случилото се. „Да, зеландони е напълно права — каза си тя. — Ала какво мога да направя сега? Стореното си е сторено. Не мисля, че вече може да се направи каквото и да било. Той ще продължава да си мисли това, което иска да си мисли, без значение какво ще направя или ще кажа.“
На Айла изобщо не й хрумна да излъже и да му каже, че според нея той изобщо не прилича на хората от Клана. Това не беше вярно — според нея той бе човек със смесени духове. Русокосата жена се зачуди какво ли всъщност се бе случило с баба му. Жената бе изчезнала, а когато я бяха открили, тя бе казала, че е била нападната от зверове, които после се бяха оказали плоскоглавци. Сигурно те се бяха погрижили за нея — как иначе бе оцеляла? Ала ако я бяха прибрали при себе си, осигурявайки й подслон и храна, сигурно я бяха накарали да работи, както работеха и собствените им жени. И всеки мъж от Клана можеше да я използва, за да задоволява нуждите си. Ако се е възпротивила, някой би могъл да я принуди по същия начин, както и Брод беше принудил нея. Бе немислимо за една жена от Клана да откаже.
Айла се опита да си представи как ли една зеландонийка по рождение би се почувствала в подобна ситуация? За зеландонийците това бе дарът на насладата от Великата Майка Земя, а той никога не трябваше да бъде прилаган насила. Трябваше да бъде споделян, когато и мъжът, и жената имаха желание за това. Без съмнение бабата на Брукевал е взела това за нападение. Как ли би се чувствала една жена, когато е нападната от същество, което смята за животно? Да бъде насилена да сподели дара на насладата с подобно създание? Дали това се бе отразило на разсъдъка й? Най-вероятно. Зеландонийските жени не бяха свикнали да бъдат принуждавани от когото и да било. Те бяха независими — или поне толкова независими, колкото и мъжете.