Айла бе очарована от плетенето. Тя гледаше и слушаше внимателно, когато Мартона говореше за него. Козината, която животните отделяха през пролетта, се събираше от бодливите храсти и се пазеше за зимата, когато беше времето за подобни неща. Сега разполагаха с голямо количество нишки — вълна от муфлон, ви-торогия див овен, и от ибекс, планинската коза. Фината козина, която растеше всяка есен под рунтавата космена покривка на мамутите, носорозите и мускусните бикове, беше ценена най-високо заради мекотата и пухкавостта си. По-дългата и груба козина на животните се събираше едва след като бъдеха убити — тук влизаха гривите и опашките на конете. Зеландонийците използваха и нишки, получени от различни влакнодайни растения — от тях правеха върви, канапи, въжета и тънки конци, от които после плетяха рогозки, килими и стенни драперии, които да ги пазят от теченията и да покриват студените каменни стени.
Зимата беше и времето да се развиват заложбите, да се играе и да се свири. Изработваха се много музикални инструменти — флейти и различни видове ударни.
Зеландонийците разучаваха танци, пееха песни, разказваха си всякакви истории и се упражняваха в борба и поразяване на мишени. Не липсваха и любимите на Ларамар хазартни игри и облози.
Зеландони запознаваше всички, които бяха изявили желание, с думите за броене, както и с древните легенди и сказания, но напоследък разполагаше с все по-малко свободно време. Хората настиваха, страдаха от главоболие, болки в ушите и зъбобол; случаите на артрит и ревматизъм също се обостряха през зимата, ала за съжаление имаше и по-сериозни болести. Някои хора умираха и телата им биваха полагани в студените външни коридори на някои пещери, където щяха да останат до пролетта, тъй като снегът и замръзналата земя не позволяваха да бъдат погребани навън.
Други пък се раждаха. Зеландони наблюдаваше Айла и виждаше, че времето й наближава. Един ден й каза:
— Великата Майка Земя нарочно е направила последните дни от бременността толкова тежки, че да може жената да се изправи срещу страха от раждането и да го преодолее.
Айла бе завършила приготовленията за бебето и тъкмо реши да сготви специален обяд за Джондалар, когато той се отби да я види. Тя му каза кои от складираните зеленчуци в задната част на заслона да й донесе и какво месо й трябваше. Щом синеокият мъж се върна с всичко необходимо, видя, че тя не бе помръднала от мястото си, а на лицето й беше изписано странно изражение — комбинация от радост и страх.
— Какво има, Айла? — попита Джондалар, изпускайки кошницата с продуктите.
— Мисля, че бебето е готово да се роди — рече съпругата му.
— Сега? — изуми се мъжът. — Айла, по-добре седни. Ей сега ще извикам зеландони. Може би е по-добре да извикам и майка. Не прави нищо, докато не доведа Първата — настоя той.
— Не, Джондалар — опита се да го успокои жена му. — Нека изчакаме, преди да извикаме когото и да било — добави и вдигна кошницата със зеленчуците и месото от земята, след което се приближи до огнището и започна да ги вади от кошницата.
— Остави това на мен — каза той. — Не трябва ли да си почиваш? Сигурна ли си, че не искаш да извикам зеландони?
— Джондалар, виждал си да се раждат бебета и преди, нали така? Не трябва да си толкова разтревожен.
— Кой казва, че съм разтревожен? — намръщи се съпругът й, опитвайки се да изглежда спокоен. Русокосата жена стоеше неподвижно, притиснала ръка към корема си. — Айла, не мислиш ли, че е по-добре да повикам зеландони?
— Добре, Джондалар — въздъхна тя. — Върви и й кажи, но искам да ми обещаеш да й кажеш, че това е само началото. Няма защо да бърза.
— Обещавам ти. — Той хукна навън. Върна се съвсем скоро, почти влачейки Първата след себе си.
— Казах ти, че няма защо да бързате, Джондалар! — укори го съпругата му. — Съжалявам, че те е накарал веднага да дойдеш тук. Едва започна.
— Мисля, че ще е по-добре Джондалар да посети за малко Джохаран и да каже на Пролева, че може да ми потрябва по-късно — рече Първата сред служителите на Майката. — За момента не съм заета, така че мога да остана и да ти правя компания. Имаш ли чай?
— Всеки момент ще бъде готов — отвърна русокосата жена. — Мисля, че зеландони е права, Джондалар. Защо не отидеш при Джохаран?
— По пътя се отбий при Мартона и й кажи да дойде, но без да я притесняваш — каза му Първата и Джондалар веднага се изстреля навън. — Той присъства на раждането на Фолара и тогава бе много спокоен, но винаги е различно, когато ражда съпругата ти.
Айла отново застина неподвижно, изчаквайки контракцията да премине, след което се зае да приготви чая. Жената, известна някога под името Золена, я гледаше внимателно и си мислеше колко дълго всъщност бе чакала, преди да я извика. После седна на големия стол, който русокосата жена бе направила специално за посещенията на зеландони, понеже знаеше, че не обича да седи на земята или на възглавници. Напоследък той се бе оказал от голяма полза и за самата Айла.