След като пиха малко чай и си побъбриха, а съпругата на Джондалар бе разтьрсена от още няколко контракции, Първата й предложи да легне, за да може да я прегледа. Айла се подчини и по време на следващата контракция дони опипа корема й.
— Изглежда, няма да чакаме много — заключи тя.
Русокосата жена се изправи, замислена дали да седне на някоя възглавница на пода, ала след това промени решението см и се приближи до огнището, където си наля още чай. В същия момент болката отново я прониза и Айла се зачуди дали не беше най-добре да легне. Последната контракция бе дошла по-скоро, отколкото очакваше. Зеландони отново я прегледа — този път по-внимателно, след което я изгледа изпитателно.
— Това не ти е първото раждане, нали? — попита тя.
Айла изчака болката да премине, преди да отговори.
— Не, не е — прошепна. — Имах син.
Първата сред служителите на Майката се зачуди защо детето не беше с нея. Дали бе умряло? Ако се бе родило мъртво или пък беше умряло скоро след раждането, това можеше да се окаже доста важно за настоящия случай.
— Трябваше да го изоставя — обясни русокосата жена. — Дадох го на сестра си Уба. Все още живее с Клана… или поне се надявам да е така.
— Раждането е било доста трудно, нали? — попита шаманката.
— Да — призна Айла. — За малко не умрях — добави с равен, привидно безизразен тон, опитвайки се да не покаже никаква емоция, ала зеландони забеляза страха в очите й.
— На колко години е, Айла? Или по-скоро ми кажи на колко години беше ти, когато го роди — поиска да узнае Първата.
— Тъкмо бях започнала дванайсетата — отвърна русокосата жена и в същия момент я проряза поредният спазъм.
— А сега? — попита дони, когато болката отмина.
— Сега съм на деветнайсет, а след зимата ще стана на двайсет. Вече съм твърде стара, за да раждам.
— Не, не си — поклати глава Първата. — Просто си била твърде млада, когато си родила първото си дете. Прекалено млада. Нищо чудно, че си имала такова трудно раждане. — Някогашната Золена направи кратка пауза, преди да зададе следващия си въпрос: — Твоят син… той със смесени духове ли беше?
Айла не отговори веднага. Тя погледна към шаманката, чийто очи я наблюдаваха преценяващо, след което едва не се преви на две от болка.
— Да — въздъхна тя в мига, в който железните щипци на болката я поотпуснаха малко.
— Мисля, че това също е допринесло за мъчителното раждане — каза Първата сред служителите на Майката. — Доколкото зная, децата със смесени духове често се оказват изключително бреме за родилката. Казвали са ми, че има нещо в главите им. Оформени са по различен начин и са твърде големи. Мисля, че това бебе няма да ти създаде такива трудности, Айла. Чувстваш се добре и сама го знаеш.
Шаманката бе забелязала колко се бе напрегнала русокосата жена при последната контракция. „Това може само да влоши нещата — помисли си тя, — но се боя, че си спомня болезненото раждане на първото си дете. Иска ми се да ми беше казала по-рано. Сигурно щях да мога да й помогна. Дано Мартона дойде по-скоро. Айла се нуждае от някой, който да следи внимателно състоянието й, ала точно сега бих искала да я накарам да се отпусне. Навярно говоренето ще я отвлече от мислите за страха.“
— Ще ми разкажеш ли за сина си? — попита Първата сред служителите на Майката.
— Отначало си мислеха, че е уродлив и че ще представлява бреме за Клана — започна русокосата жена. — Когато бе съвсем малък, не можеше да си държи главата изправена, но после израсна здрав и силен. Всички го обикнаха. Брод дори му направи копие, отговарящо на ръста му. И въпреки че беше малък, можеше да тича толкова бързо…
Съпругата на Джондалар се усмихна със сълзи в очите при този спомен и дони изведнъж осъзна колко много всъщност Айла обичаше детето си… и колко се гордееше с него, независимо дали беше със смесени духове или не. Когато бе казала, че е дала детето на „Сестра си“, шаманката си помисли, че сигурно е било голямо облекчение за нея да намери някой, който да се грижи за него.
Някои от зеландони още говореха за бабата на Брукевал. Въпреки че никога не го бяха заявявали публично, повечето от тях бяха сигурни, че дъщерята, която бе родила, беше със смесени духове. Никой не искаше да я вземе при себе си, след като майка й умря; същата съдба очакваше и Брукевал. Той изглеждаше също като майка си — е, не беше болнав като нея, но нямаше никакво съмнение, че е със смесени духове; нещо, което Първата никога нямаше да изтъкне на всеослушание, а още по-малко пък пред самия него.