Възможно ли бе Айла да е предразположена към привличане на техните духове, след като бе отгледана от тях? Дали и това дете щеше да е със смесени духове? И ако бе така, какво трябваше да се направи? Навярно най-мъдрото решение беше да се сложи тихомълком край на живота му, преди да е започнал. Щеше да е доста лесно и никой нямаше да се усъмни, че не е мъртвородено. Така би спестила много страдания както на Айла, така и на самото дете. Нямаше никакъв смисъл от появата на още едно нежелано и необичано дете в Деветата пещера… от втори Брукевал.
„От друга страна обаче — помисли си Първата, — ако Айла е обичала първото си дете, няма ли да обича и второто? Тя се разбира прекрасно с Екозар, харесва го и компанията му не й е неприятна. Може пък всичко да е наред… стига само Джондалар да не се отдръпне от детето…“
— Джондалар ми каза, че е започнало, Айла — рече Мартона, докато влизаше в жилището. — Положи големи усилия, за да ми каже, че това е само началото и че не трябва да бързам, ала почти ме изблъска навън — явно изгаряше от нетърпение да дойда да те видя.
— Радвам се, че дойде, Мартона — каза зеландони. — Искам да направя нещо за нея.
— Да ускориш раждането? — попита майката на Джондалар. — Първите деца често излизат много трудно.
— Не — поклати глава шаманката. — Просто искам да я накарам да се отпусне. Досега всичко се развива добре, но ми се струва, че Айла е много притеснена и уплашена. Русокосата жена забеляза, че Първата не поправи Мартона, че това не й е първо раждане. Още от самото начало усещаше, че дони знае много неща и има много тайни, които пазеше единствено за себе си. Навярно засега бе най-добре да не казва на другите за раждането на първото си дете.
На входа се почука и Пролева влезе вътре, без да чака разрешение.
— Джондалар ми каза, че раждането е започнало — рече. — Мога ли да помогна с нещо? — Тя носеше на гръб собственото си бебе, увито в одеяло.
— Да, можеш — отвърна зеландони. Тя бе поела контрола над ситуацията, за което Айла й беше благодарна. В този момент я преряза поредният спазъм и тя присви очи от силната болка, но не извика. Първата забеляза това и се обърна към жената на Джохаран: — Остани при Айла, докато Мартона свари малко вода. Трябва да донеса някои билки.
Шаманката отиде до дома си, взе необходимото и се върна по възможно най-бързия начин. Щом се приближи до дома на Джондалар и Айла, видя, че Фолара я чакаше на входа.
— Мога ли да вляза, зеландони? — попита младата жена. — Бих искала да помогна, стига да мога.
— Да, влизай — подкани я някогашната Золена. — Можеш да помогнеш на Пролева да успокоите Айла.
Двете прекрачиха прага и видяха, че Мартона и Пролева бяха застанали от двете страни на нара и всяка от тях бе хванала ръката на родилката, която се мяташе в пристъпа на поредната контракция. Фолара добави още един горещ камък към водата, за да я запази гореща. В очите на Айла се четеше страх, но и облекчение при вида на зеландони.
— Всичко ще бъде наред, Айла — успокои я шаманката. — Справяш се чудесно, само се отпусни. Сега ще ти приготвя нещо, за да се почувстваш по-добре.
— Какво? — попита русокосата жена. Във въпроса й се усещаше не толкова страх, колкото любопитство.
— Върбова кора и малинови листа — отвърна тя, проверявайки дали водата е завряла. — Както и малко липов цвят и бодлива ябълка.
Съпругата на Джондалар кимна.
— Върбовата кора облекчава болката, малиновият лист има отпускащо действие по време на раждане, липовият цвят е подсладител, а бодливата ябълка — мисля, че аз я наричам татул — спира болката и те кара да заспиш, намалявайки силата на контракциите.
— Точно това си казах и аз — усмихна се Първата.
Докато приготвяше отварата, дони си помисли, че въвличането на Айла в собственото й лечение можеше само да й помогне; от друга страна, русокосата жена знаеше толкова много за билките, че нямаше никакъв смисъл да се опитва да скрие нещо от нея. Когато й донесе отварата, Айла се надигна и я опита със затворени очи, след което започна да пие от нея.
— Сложила си повече малинов лист, отколкото върбова кора… и точно толкова липов цвят, колкото да прикрие горчивия вкус на татула… бодливата ябълка — рече жената на Джондалар, докато се отпускаше назад.
Зеландони се усмихна. За миг изпита желанието да попита саркастично: „Е, одобряваш ли?“, но се въздържа и сама се изненада от реакцията си. Вярно, че не бе свикнала някой да коментира и поставя под съмнение лечителските й умения, но нямаше ли да направи същото, ако беше на мястото на Айла? Освен това русокосата жена не я критикуваше, а само констатираше съдържанието на отварата… изчаквайки да види кога ще подейства лекарството и какъв ефект ще има. Както и бе предположила, посвещаването на Айла в собственото й лечение отклони вниманието й от тревогите и й помогна да се успокои.