Мартона взе бебето от ръцете на шаманката, докато тя почисти Айла от кръвта и другите телесни течности, след което Пролева и Фолара й помогнаха да се върне в постелята си. Зеландони завърза едно боядисано в червено сухожилие около пъпчето на бебето — Айла бе поискала такъв цвят, — за да предотврати кръвотечението, а сетне преряза пъпната връв с остър кремъчен нож. Така, отделено от плацентата, която го бе хранила в продължение на девет месеца, бебето вече беше самостоятелно създание — уникално и неповторимо човешко същество.
Мартона и зеландони почистиха бебето с фина заешка кожа, която Айла бе приготвила специално за тази цел. Майката на Джондалар бе донесла едно изключително меко одеялце, направено от кожата на напълно развит еленов зародиш — Първата бе казала на Джондалар, че детето, родено в неговото огнище, ще бъде много щастливо, ако той му осигури такава кожа, ето защо той и Джохаран излязоха в края на зимата, за да търсят бременна кошута. Сега зеландони положи мъничето върху одеялцето, а Мартона го уви с него, преди да го подадат на Айла.
ТРИЙСЕТ И ОСМА ГЛАВА
— Трябва да си доволна — рече Мартона, докато й подаваше детето. — Тя е едно прекрасно малко момиченце! Русокосата жена погледна към рожбата си.
— Толкова е красива! — възкликна и разгъна одеялцето, за да се наслади на меката розова кожа на дъщеричката си, притеснявайки се да не би да забележи някаква уродливост. — Страхотна е! Виждала ли си някога толкова красиво бебе, Мартона?
Някогашната предводителка се усмихна. Естествено, че беше виждала. Нейните рожби бяха не по-малко красиви от това дете.
— Раждането изобщо не беше трудно, зеландони! — каза русокосата жена. — Благодарение на помощта ви всичко мина благополучно. Толкова се радвам, че имам дъщеричка! Вижте, тя се опитва да намери гърдите ми! — каза Айла и помогна на бебето с лекота, издаваща предишния й опит, отбеляза дони. — Може ли Джондалар да дойде да я види? Мисля, че прилича много на него, нали, Мартона?
— Естествено, че може да дойде скоро — каза Първата, докато преглеждаше родилката и слагаше нова кожена превръзка между краката й. — Нямаш никакви разкъсвания, Айла. Беше добро раждане. Решила ли си как да я кръстиш?
— Да — отвърна русокосата жена. — Мисля за това, откакто ми каза, че трябва да избера име за бебето си.
— Добре — кимна шаманката. — Кажи ми името. Аз ще направя символ за него върху този камък и ще го разменя за това — рече тя, вдигайки родилното одеяло, увито на топка около плацентата. — После ще изкарам това навън и ще го заровя, преди духът, останал в последъка, да се опита да си намери нов дом близо до живота, който е поддържал. Трябва да го направя бързо, след което ще кажа на Джондалар да влезе.
— Решила съм да я кръстя… — започна родилката.
— Не! — прекъсна я Първата сред служителите на Майката. — Не изричай името на всеослушание! Прошепни ми го в ухото!
Шаманката се наведе и Айла й каза името на рожбата си. Веднага след това дони излезе навън. Мартона, Фолара и Пролева приседнаха до русокосата жена, възхищавайки се на бебето. Съпругата на Джондалар бе ужасно изтощена, но се чувстваше щастлива и спокойна, а не както беше след раждането на Дърк — омаломощена и смазана от болка. Тя задряма за малко и се събуди при завръщането на Първата, която й даде едно малко камъче, върху което бяха изрисувани загадъчни символи с червена и черна боя.
— Прибери го на сигурно място — посъветва я зеландони. — Може би най-добре в нишата зад твоята донии.
Айла кимна и в същия миг видя, че зад завесата наднича една рошава глава.
— Джондалар! — възкликна радостно тя, докато съпругът й коленичеше до постелята й.
— Как си, Айла? — попита той.
— Чудесно — отвърна жената. — Раждането протече много добре, Джондалар. Мина много по-лесно, отколкото очаквах. Видя ли бебето? — попита с грейнали от щастие очи и разгьна одеялцето, за да му покаже новороденото. — Прекрасна е!
— Получи момиченцето, което искаше — кимна синеокият мъж, докато наблюдаваше мъничкото детенце с възхита и благоговение. — Толкова е мъничка! Гледай, има си даже малки нокътчета! — възкликна и в следващия миг си помисли, че съпругата му току-що бе дала живот на съвсем ново човешко същество. — Как реши да наречеш дъщеря си, Айла? — попита той.
Русокосата жена вдигна поглед към шаманката.
— Може ли да му кажа?