— Зеландони — каза и погледна събеседничката си право в очите, — докато се криех с Дърк в онази пещера, ми хрумна нещо и колкото повече размишлявам върху това, толкова повече се убеждавам, че съм права. Става дума за началото на живота. Според мен новият живот не се поражда от смесване на духове, а когато мъжът и жената споделят дара на насладата. Мисля, че мъжът полага началото на живота у жената.
Това бе доста шокираща идея от устата на една млада жена, още повече, че никой досега не бе изтъквал нещо подобно пред Първата, ала не бе съвсем непозната, макар че единственият човек, за когото знаеше, че е мислил по този въпрос, беше тя самата.
— Оттогава често разсъждавам над това и вече съм твърдо убедена, че животът започва, когато мъжът постави своя член вътре в жената, там, откъдето се раждат бебетата, и остави естеството си. Мисля, че така се появява животът — а не чрез смесване на духове — обясни русокосата жена.
— Нека ти задам няколко въпроса — рече шаманката. — Един мъж и една жена споделят дара на Дони много пъти, но нямат толкова много деца. Ако животът започва всеки път, когато двама души споделят наслади, би трябвало да има много, много повече деца.
— Мислила съм върху това — веднага отговори Айла. — Ясно е, че всеки път, когато мъжът и жената споделят наслади, не завършва с бременност, значи трябва да има и нещо друго. Може би трябва да споделят наслади много пъти, или пък Великата Майка решава кога да постави началото на живота. Не знам точно, но съм сигурна, че без естеството на мъжа нищо не може да се получи… а може би трябва и някакво специално вещество на жената. Сигурна съм, че Джонайла бе зачената точно когато двамата с Джондалар прекосихме ледника — на първата сутрин, когато се събудихме и споделихме насладите.
— Казваш, че си мислила за това от доста време — отбеляза дони. — Какво изобщо те наведе на тази мисъл?
— Всичко започна в онази пещера — въздъхна русокосата жена. — Бяха ми казали да го изведа навън и да го оставя, защото е уродлив. — Шаманката забеляза как в очите на Айла проблеснаха сълзи. — Но аз го разгледах много внимателно и според мен не беше уродлив. Не изглеждаше нито като мен, нито като тях, но приличаше и на мен, и на хората от Клана. Главата му бе голяма и издължена отзад и очите му бяха дълбоко хлътнали под гъстите му вежди, но имаше високо чело като мен. Изглеждаше горе-долу като Екозар, но си мисля, че когато порасне, в тяло ще прилича повече на мъж от другите, отколкото на такъв от Клана. Краката му бяха дълги и прави, а не криви като на мъжа на Джоплая. Беше със смесени духове, но бе здрав и силен.
— Екозар е със смесени духове, но майка му е била от Клана — изтъкна Първата сред служителите на Майката. — Кога е споделила наслади с мъж от другите? Защо един зеландониец например би поискал да сподели наслади с плоскоглава жена?
— Екозар ми каза, че майка му е била наказана със смъртно проклятие, защото съпругът й е загинал, когато се е опитал да я защити от един мъж от другите. Щом открили, че е бременна обаче, й позволили да остане до раждането на сина си — обясни Айла. В този момент Джонайла пусна зърното й и започна да нервничи. Майка й я изправи и я потупа по гръбчето.
— Искаш да кажеш, че някой мъж от нашите е насилил майка му? — възмути се зеландони. — Знам, че се случват подобни неща, но не мога да ги разбера.
— Същото се е случило и с една жена, която срещнах на Събора на клановете — продължи Айла. — Тя ми каза, че е била насилена от няколко мъже от другите — мъже, които изглеждали като мен. Дъщеря й умряла, когато един от мъжете я сграбчил и тя изтървала момиченцето си на земята. Когато разбрала, че е бременна, си поискала друга дъщеричка, което разгневило съпруга й. Жените от Клана трябва да си пожелават да раждат само момчета, ала повечето от тях си мечтаят тайно за момичета. Когато детенцето се родило недъгаво, мъжът й я накарал да го запази, за да й даде урок.
— Ужасно — поклати глава шаманката. — Собственият ти съпруг да се отнесе с теб по този начин, след като си била нападната и си се сблъскала с такава загуба…
— Тя ме помоли да поговоря с Брун, вожда на моя Клан, за да уредя женитбата между дъщеря й Ура и моя Дърк. Жената се опасяваше, че щерката й никога няма да може да се омъжи. Помислих си, че това е добра идея. Дърк също изглеждаше уродлив в очите на Клана и без съмнение щеше да има подобни проблеми, когато настанеше време да се жени. Брун се съгласи. Сега Ура е обещана на Дърк. Мине ли следващият Събор на клановете, тя трябва да се премести в Клана на Брун… не, сега Брод е вожд… Не мисля, че Брод ще се отнася много добре с нея. — Айла внезапно замлъкна и се замисли за трудностите, които очакваха момичето, тъй като трябваше да заживее в чужд Клан. — Няма да е лесно да напусне собствения си Клан и майка си, която толкова я обича, и да се премести при хора, които едва ли ще проявят особено гостоприемство към нея. Надявам се Дърк да се окаже добър мъж и да й помогне. — Русокосата жена отново се умълча, ала в този момент бебето хлъцна и угриженото й лице се озари от усмивка.