— Виж това, Айла! — възкликна възторжено Джондалар, показвайки й кремъчното острие. — Нагрях острието тъй, както Уимез го прави — нажежих го до бяло. Знаех си, че съм се справил както трябва, защото когато го охладих, стана гладко и лъскаво, сякаш бе намазано с мас. После го обработих от двете страни, използвайки неговите методи за притискане. Е, още не може да се мери с неговите изработки, но си мисля, че с времето и това ще стане. Мога да махна тези дълги люспи и да го направя толкова тънко, колкото ми трябва. Имам чувството, че с този метод на обработка мога да огъвам камъка както си искам! Този Уимез е гений!
Айла му се усмихна.
— Уимез може да е гений, Джондалар, но и ти си също толкова добър като него!
— Бих искал да е така, но не съм — въздъхна съпругът й. — Не забравяй, че той измисли как да усъвършенства процеса. Жалко, че живее толкова далеч! Бих искал Даланар да е тук и да види резултата!
Синеокият мъж разгледа отново острието, обръщайки го от всички страни. Сетне вдигна очи към жена си и се усмихна.
— Забравих да ти кажа. Реших да продължа да обучавам Матаган. Мисля, че момчето има заложби и някой ден ще стане чудесен каменоделец. Говорих с майка му и съпруга й и двамата ми дадоха съгласието си. Джохаран също няма нищо против.
— Матаган ми харесва — подхвърли Айла. — Радвам се, че ще продължиш да го обучаваш. Ти имаш голямо търпение и си най-добрият каменоделец не само в Деветата пещера, но и сред всички зеландонийци!
Съпругът й се усмихна. Добрата жена винаги хвалеше мъжа си, каза си той, но в случая май беше права:
— Как мислиш, ще ни притеснява ли, ако остане при нас? — попита Джондалар.
— Мисля, че няма да има проблеми — усмихна се Айла. — Имаме достатъчно място в главното помещение. Можем да го преградим и да направим спалня. Надявам се, че бебето няма да го смущава. Джонайла продължава да ме буди нощем.
— Младите мъже имат много здрав сън — махна с ръка съпругът й. — Според мен изобщо няма да я чуе.
— Исках да поговорим за нещо, което зеландони ми каза — рече любимата му. Джондалар си помисли, че жена му изглежда разтревожена, но си каза, че най-вероятно си въобразява. — Зеландони иска да стана нейна послушничка — въздъхна тя. — Иска да ме обучава.
Съпругът й си пое дълбоко дъх.
— Мислех, че не искаш да ставаш зеландони, Айла.
— И аз не мислех, че искам, нито пък знам със сигурност дали искам или не. И преди ми е казвала, че принадлежа към зеландони, но ме помоли да стана нейна ученичка след раждането на Джонайла. Каза, че наистина има нужда от послушник, а аз вече знам доста за знахарството. Това, че съм послушничка, няма да означава, че ще стана щаманка. Виж Джонокол — от колко време е послушник и няма намерение да става зеландони.
Джондалар се приближи до нея и вдигна брадичката й, за да я погледне в очите.
— Айла, всеки знае, че единствената причина, поради която Джонокол е ученик на зеландони, е защото е изключителен художник, който може да улови духа на животните с невероятно умение. Именно поради тази причина дони се нуждае от него за церемониите. Той никога няма да стане зеландони.
— Но може — възрази русокосата жена. — Стига да иска, но той желае да отиде в Деветнайсетата пещера.
— Заради откритата от теб пещера ли? — попита Джондалар. — Е, и бездруго той е идеалният човек за нея. Но искам да ми кажеш нещо — ако ти приемеш да бъдеш послушник, някой ден ще станеш зеландони, нали?
Айла не можеше да отговори на такъв директен въпрос с лъжа.
— Да, Джондалар — потвърди тя. — Мисля, че някой ден ще бъда зеландони, ако се присъединя към лоното на шаманите, но това едва ли ще стане скоро.
— Това ли искаш да направиш наистина? — попита Джондалар. — Или Първата те убеди, защото си знахарка?
— Тя каза, че вече съм зеландони по някакъв начин — отвърна съпругата му. — Може би е права — не знам. Каза, че трябва да се обуча за свое собствено добро. Ще бъде опасно за мен, ако почувствам зова и не съм подготвена за него. — Никога досега не му бе споменавала за странните неща, които й се бяха случили, и имаше чувството, че го лъже. Нямаше никакви основания за това — дори в Клана премълчаването на истината не се смяташе за прегрешение, — ала въпреки това се чувстваше гузна. Джондалар също придоби угрижен вид.
— Нямам какво да кажа — изборът си е твой. Навярно е най-добре да си подготвена. Нямаш представа как ме изплаши, когато предприехте това странно пътешествие с Мамут. Помислих си, че си умряла, и започнах да се моля на Великата майка да те върне. Мисля, че никога през живота си не съм молел толкова силно за каквото и да било, Айла. Надявам се, че никога вече няма да направиш подобно нещо.