Кобилата изцвили, когато я видя, и русокосата жена я потупа по шията, след което я прегърна силно. Трябваше да се срещне с Джондалар и още няколко души при един от малките заслони надолу по течението — възнамеряваха да направят нарези на няколко брези, за да източат малко дървесен сок. После щяха да сварят част от него, за да приготвят гъст сироп, а останалото щяха да оставят да ферментира, превръщайки го в лека алкохолна напитка. Мястото не бе далеч, но тя реши да вземе Уини със себе си, за да я поразходи малко. Почти бе стигнала дотам, когато започна да вали. Жената пришпори кобилата си и в същия момент почувства как тялото на Уини се разтърси от силна контракция.
— Уини! — извика Айла. — Времето ти дойде! Тъкмо се чудех кога ли ще започнеш да раждаш… Не сме далеч от заслона, където ми е срещата, така че се надявам другите хора около теб да не те притеснят.
Когато стигнаха до мястото на срещата, тя помоли Джондалар да отведе кобилата под скалния навес, докато тя нахрани дъщеричката им. Раждането щеше да започне всеки момент. Той веднага изпълни молбата й, а щом узнаха за предстоящото събитие, всички присъстващи много се развълнуваха — никой от тях не бе присъствал на раждане на кобила досега.
— Имаш ли нужда от помощ? — попита синеокият мъж, когато Уини вече бе на сигурно място.
— Не мисля, че Уини ще има нужда от помощта ми, но искам да съм близо до нея — рече Айла. — Ще ти бъда много благодарна, ако наглеждаш Джонайла през това време. Току-що я нахраних, така че трябва да мирува поне за известно време.
Тя му подаде момиченцето. Щом Джонайла зърна баща си, мъничкото и личице мигом се озари от усмивка. Съвсем наскоро се бе научила да се усмихва и да поздравява баща си по този начин.
— Имаш усмивката на майка си, Джонайла — каза Джондалар, докато люлееше дребосъчето. То продължи да го гледа и отново му се усмихна. Това стопли сърцето му. Той я притисна до гьрдите си и отиде при хората в другия край на заслона.
През това време Айла избърса козината на кобилата с парче кожа и я отведе възможно най-далеч от хората, които не отделяха любопитните си погледи от жената. Джондалар също се бе обърнал към нея. Това не беше първият път, когато щеше да гледа как Уини ражда, ала въпреки това в очите му се четеше нескрито вълнение и любопитство. Независимо дали ставаше въпрос за раждане при хора или при животни, това бе най-великият Дар на Дони, ето защо всички присъстващи наблюдаваха сцената, затаили дъх.
След известно време, когато изглеждаше, че Уини не е съвсем готова, но поне се чувстваше горе-долу спокойно, Айла се приближи до огъня, където се бяха струпали хората, за да изпие чаша вода. Предложиха й горещ чай и тя се върна за него, след като занесе малко вода на коня.
— Айла, май не си ни казвала досега как се сдоби с конете си — каза Динода. — Защо не се страхуват от хората?
Русокосата жена се усмихна. Бе свикнала да разказва истории и нямаше нищо против да поговорят за Уини и Рейсър. Тя им разправи набързо как бе убила кобилата, която се беше оказала майка на Уини, как бе забелязала хиените и жребчето, как бе отнесла бебето в пещерата си и как бе започнала да се грижи за него. Несъзнателно драматизираше събитията и слушателите й — сред които имаше и неколцина от съседната пещера — я слушаха като омагьосани. Екзотичният й акцент и необичайната й способност да имитира най-различни животински звуци засилиха още повече и колорита на необикновената й история. Дори Джондалар бе запленен, въпреки че знаеше всички подробности. Когато завърши, й зададоха въпроси и тя започна да описва живота си в пещерата, ала щом заразказва за това как бе намерила и отгледала пещерния лъв, слушателите й започнаха да се мръщят недоверчиво. Джондалар веднага я подкрепи, но без значение дали хората повярваха или не, историята за лъва, коня и жената, които живееха заедно в една пещера в усамотената долина, беше невероятно интересна. Айла сигурно щеше да продължи да разказва, ако Уини не бе изцвилила уплашено.
Русокосата жена мигом скочи и отиде при четириногата си приятелка, която бе легнала на една страна върху сухата почва. Покритата с ципа глава на жребчето бе започнала да се подава. Айла се прояви за втори път като акушерка на Уини и преди задните крака да са излезли, новороденото жребче вече се опитваше да се изправи. Уини се обърна да види рожбата си и изцвили радостно при вида на кончето. То започна да суче, след което се помъчи да се изправи, но тъкмо се надигна и падна на земята. През това време майката доближи главата си до него и се зае да го почиства с език, а новороденото жребче направи втори опит да застане на краката си. Този път успя и се задържа — само няколко минути след раждането.