Дори след това, след всичките неприятности, които си причинихме един на друг и майка ме изпрати да живея с Даланар, когато се върнах, никой не се сближи с теб. Жадувах за теб, легнал до друга жена, и жадувах не само за тялото ти. Исках да делим заедно с теб домашно огнище. Не ме притесняваше разликата във възрастта, нито пък това, че на никой мъж не се разрешава да се влюбва в своята жена-донии. Исках да прекарам остатъка от живота си с теб.
— Виж в какво се превърнах сега, Джондалар — отвърна Золена. Тя беше трогната от тези думи повече, отколкото очакваше. — Добре ли ме огледа? Не само съм по-възрастна от теб. Толкова съм дебела, че вече трудно се придвижвам. Все още съм силна и бих могла да понеса и по-голямо тегло, което със сигурност ще ми се наложи с годините. А ти си млад и толкова хубав… не напразно всички жени въздишат по теб. Майката ме избра. Сигурно е знаела, че като остарея, ще изглеждам като нея. За една шаманка-зеландони това е нормално, но в твоето домашно огнище щях да съм само една дебела възрастна жена, а ти щеше да си все същият млад красавец.
— Мислиш ли, че това щеше да е важно за мен? Золена, трябваше да пътувам отвъд края на Великата река-майка, за да открия жената, която може да се сравнява с теб. Не можеш да си представиш колко далеч трябваше да отида. Отново бих го сторил и ако трябва, бих стигнал и по-далеч. Благодарен съм на Великата Майка, че открих Айла. Обичам я, както бих обичал теб. Бъди добра с нея, Золена… зеландони. Не й причинявай зло.
— Точно така. Ако е най-подходящата за теб, ако може да се „сравнява“ с мен, не бих я наранила, а и тя не би го направила спрямо теб. Това трябва да разбера, Джондалар.
Двамата се обърнаха към входа, когато някой отмести вратата-завеса. Айла влезе вътре с пътните си вързопи и видя Джондалар, сложил ръце върху раменете на една изключително пълна жена. Той веднага свали засрамено ръцете си, сякаш правеше нещо нередно.
Какво имаше в начина, по който Джондалар гледаше тази жена, в начина, по който я беше хванал? Ами жената? Въпреки размерите й в начина, по който я държеше, имаше нещо интимно. Скоро Айла забеляза още една черта у нея. Когато жената се обърна, за да погледне към новодошлата, тя го направи с такава увереност и достойнство, които говореха недвусмислено за авторитета й.
Търсенето на отличителни черти в поведението и обноските на другите се беше превърнало във втора природа на младата Айла. Хората от Клана, които я бяха отгледали, не употребяваха често думи. Те общуваха чрез знаци, жестове и мимики. Когато живееше в рода на мамутоите, способността й да тълкува езика на тялото се беше развила и обхвана разбирането на подсъзнателните сигнали и жестове у тези, които използваха думите. Изведнъж разбра коя е тази жена и прозря онова важно нещо, което се беше случило между мъжа и жената срещу нея. Тя усети, че в момента е подложена на важно изпитание, но не се поколеба.
— Това е тя, нали, Джондалар? — попита и се приближи до тях.
— Коя „тя“? — попита на свой ред зеландони и се вгледа изпитателно в чужденката.
Айла й отвърна със същия поглед, без изобщо да трепне.
— Тази, на която трябва да благодаря — отвърна. — Преди да срещна Джондалар, аз не разбирах Майчините дарове, особено дара на насладата. Познавах само болката и гнева, но този мъж бе достатъчно търпелив и нежен с мен, за да ме научи на това приятно занимание. Той ми разказа за жената, която пък е научила него. Благодаря ти, зеландони, че си посветила Джондалар в този Майчин дар, който той предаде на мен. Но съм ти още по-благодарна за нещо много по-важно… и което трудно ще приемеш. Благодаря ти, че се отказа от него, за да може да открие после мен.
Зеландони беше изненадана, макар че почти не го показа. Не очакваше да чуе точно тези думи от устата на Айла. Погледите им бяха приковани един в друг, докато жената изучаваше Айла. Търсеше в нея ключ към дълбините на нейната душа, опитваше се да надзърне в нейните чувства, да разбере истината. Възрастната жена не отстъпваше на Айла, когато ставаше въпрос за разбирането на подсъзнателните сигнали и езика на тялото, макар че способностите на Золена се дължаха повече на интуицията й. Талантът й се беше развил след внимателни наблюдения и инстинктивни анализи, а не от усъвършенстваната употреба на жестове и мимики, научени още в детска възраст. Зеландони не знаеше как го прави, но разгадаваше душевните тайни.