— Изпрати вест до пещерата, когато се започне — каза Джейми внезапно. — Ще сляза. Да вървят по дяволите червените куртки.
Джени спря да разбърква и се втренчи в него.
— Ти? Защо?!
— Ами Иън го няма — изтъкна той и взе един от одраните зайци. С опитни движения ловко отсече бедрото и го отдели от гръбнака. Три бързи удара с чука и бледата плът се сплеска, готова за пая.
— И да беше тук, няма голяма полза — каза Джени. — Той си свърши работата преди девет месеца. — Тя сбърчи нос към брат си и посегна към чинията с масло.
— Хмм. — Той седна да продължи работата си, при което очите му се озоваха на нивото на корема ѝ. Съдържанието му, будно и дейно, мърдаше неспокойно и караше престилката ѝ да потръпва и да се издува. Джейми не можа да устои и докосна леко огромния корем, за да усети изненадващо силните тласъци и ритници на обитателя му, нетърпелив в тесния си затвор.
— Прати Фъргъс да ме извика, когато дойде времето — каза той отново.
Тя го погледна с раздразнение и перна ръката му с лъжицата.
— Не ти ли казах, че няма нужда, а? За бога, човече, имам си достатъчно дертове, къщата е пълна с народ и едва ги изхранвам, Иън е в тъмницата в Инвърнес, а червените куртки надзъртат през прозорците. Трябва ли да се тревожа и че ще те заловят?
— Няма защо да се тревожиш за мен; аз ще се оправя. — Той не я погледна, концентрира се върху ставата на предния крак, която отделяше.
— Е, тогаз, си стой горе на хълма. — Тя го погледна над дългия си прав нос и ръба на чашата. — Имам вече шест деца, нали? Да не мислиш, че няма да се справя сега?
— Не споря с теб, не е ли тъй?
— Не — рече тя бързо. — Затуй ще си стоиш там.
— Ще дойда.
Джени присви очи и го изгледа продължително.
— Ти си най-инатото магаре оттук чак до Абърдийн, а?
Усмивка се разля по лицето на брат ѝ, когато я погледна.
— Може би — рече той. Пресегна се и я потупа по корема. — А може би не. Но ще дойда. Изпрати Фъргъс, когато дойде времето.
Наближаваше изгрев след три дни, когато Фъргъс изкачи запъхтян склона към пещерата, изгубил пътеката в тъмното, и вдигаше такъв шум през храсталаците, че Джейми го чу много преди да стигне до отвора.
— Милорд… — започна той без дъх, когато се появи на върха, но Джейми вече минаваше покрай него и си слагаше наметалото, устремен към къщата.
— Но, милорд… — рече Фъргъс зад него, запъхтян и изплашен. — Милорд, войниците…
— Войници ли? — Джейми спря рязко и се обърна, чакаше нетърпеливо момчето да го настигне надолу по хълма.
— Какви войници? — попита отново, когато Фъргъс се изпързаля до него.
— Английски драгуни, милорд. Милейди ме изпрати да ви кажа — за нищо на света да не излизате от пещерата. Един от мъжете ги видял вчера, на лагер са до Дънмаглас.
— По дяволите.
— Да, милорд. — Фъргъс седна на един камък и започна да си вее с ръка, тесните му гърди се надигаха при всеки дъх.
Джейми се поколеба, не знаеше какво да стори. Инстинктите го подтикваха да не се връща в пещерата. Кръвта му се бе сгорещила от вълнението, когато видя Фъргъс, и той възнегодува пред мисълта да се върне послушно в скривалището си, като червейче, търсещо укритие под камък.
— Хмм. — Сведе поглед към Фъргъс. Променящата се светлина започваше да очертава слабия му силует на фона на чернотата на гората, но лицето му още бе само бледо петно, белязано от двете по-тъмни петна на очите. Някакво подозрение се разбуди у Джейми. Защо сестра му ще изпраща Фъргъс в такъв странен час?
Ако е трябвало да го предупреди за драгуните, по-безопасно беше да изпрати момчето през нощта. Ако пък не е било толкоз спешно, защо не е изчакала до следващата нощ? Отговорът беше очевиден — защото Джени бе решила, че вероятно няма да може да му изпрати вест следващата нощ.
— Как е сестра ми? — попита той Фъргъс.
— О, добре, милорд, много добре. — Твърде старателния отговор потвърди подозрението на Джейми.
— Ражда ли? — попита той.
— Не, милорд! Съвсем не!
Джейми се наведе и стисна здраво рамото му. Костите на момчето бяха така малки и крехки под пръстите му, че неприятно му напомниха за зайците, които бе разсякъл за Джени. Все пак засили хватката си. Фъргъс се сгърчи и опита да се измъкне.
— Кажи ми истината, човече — каза Джейми.
— Не, милорд! Наистина!
Хватката се затегна неумолимо.
— Тя ли ти каза да не ми казваш?
Забраната на Джени явно беше буквална, защото Фъргъс отговори на този въпрос с явно облекчение.