— Да, милорд!
— Ох… — Той отпусна ръката си и Фъргъс веднага скочи, вече говореше високо, докато разтриваше кльощавото си рамо.
— Рече да не ви казвам нищо друго, освен за войниците, милорд, защото иначе ще ми отреже шушулките и ще ги свари като репи и наденици!
Джейми не можа да скрие усмивката си при тази заплаха.
— Е, храната може да не достига — увери той своето протеже, — но не чак дотам.
Погледна към хоризонта, където вече личеше тънка ярка розова линия зад черните силуети на боровете.
— Хайде да вървим; след час ще е съмнало.
Тази сутрин къщата не изглеждаше никак пуста. И слепец можеше да види, че в Лалиброх става нещо; котелът за прането, пълен с вода и кърпи, стоеше на поставката си в двора и под него гореше огън. Жално мучене долиташе от обора — сякаш душаха някого — и подсказваше, че единствената останала крава спешно се нуждае от доене. Дразнещо блеене от козарника му подсказа, че и неговите женски обитатели се нуждаят от същото.
Когато влезе в двора, три пилета изтичаха покрай него, размахвайки крила, преследвани от Джеху, териера мишелов. Джейми скочи напред и изрита кучето точно под ребрата. То полетя във въздуха, а на муцуната му бе изписано изражение на крайна изненада. Приземи се със скимтене, надигна се и офейка.
Откри децата, по-големите момчета, Мери Макнаб и другата слугиня, Суки, в салона, под надзора на госпожа Кирби, строга и непреклонна вдовица, която им четеше от Библията.
— „И не Адам бил прелъстен, а жената била прелъстена и падна в престъпление“[1] — четеше госпожа Кирби. От горния етаж се чу силен, продължителен писък, който сякаш не спираше. Госпожа Кирби спря за миг, за да позволи на всички да го оценят, и после продължи да чете. Очите ѝ, бледосиви и влажни като сурови стриди, погледнаха към тавана, после спряха със задоволство на редицата напрегнати лица пред нея.
— „Но ще се спаси чрез раждане на деца, ако пребъде във вяра, в любов и в светост с целомъдрие.“[2] — прочете тя. Кити избухна в истеричен плач и зарови лице в рамото на сестра си. Маги Елън ставаше яркочервена под луничките, а по-големият ѝ брат бе пребледнял от писъка.
— Госпожо Кирби — каза Джейми. — Замълчете, ако обичате.
Думите бяха достатъчно възпитани, но погледът в очите му вероятно е бил онзи, който Джеху видя в секундата преди ритникът да го изпрати в полет, защото госпожа Кирби ахна и изпусна библията, която падна на пода с пърхане на хартия.
Джейми се наведе и я взе, после показа на госпожа Кирби зъбите си. Изражението му очевидно не успяваше да наподоби усмивка, но все пак оказа известен ефект. Госпожа Кирби пребледня и сложи ръка на щедрия си бюст.
— Що не идете в кухнята да свършите нещо? — каза Джейми и извъртя рязко глава натам, което накара Суки, прислужницата, да се устреми към кухнята като листо по вятъра. Значително по-достолепно, но без никакво колебание, госпожа Кирби стана и я последва.
Доволен от тази малка победа, Джейми разпусна набързо и останалите в салона — изпрати вдовицата Мъри и дъщерите ѝ да се занимават с казана с прането, по-малките деца излязоха да уловят пилетата под надзора на Мери Макнаб. По-големите момчета бяха изпратени, за тяхно облекчение, да се погрижат за животните.
Когато салонът най-сетне опустя, той остана там за миг, колебаеше се какво да стори. Чувстваше някак, че трябва да остане в къщата, на стража, макар че съвсем ясно съзнаваше, че — както бе казала Джени — с нищо не може да ѝ помогне, каквото и да се случеше. До входната врата чакаше непознато муле, вероятно на акушерката, която беше горе при нея.
Неспособен да седи мирно, той закрачи нервно из салона с библията в ръка и постоянно докосваше нещо. Лавицата с книгите на Джени, очукана и одраскана от последното претърсване на червените куртки преди три месеца. Голямата сребърна поставка за сладкиши. Беше леко наранена, но явно се бе оказала твърде тежка за войнишка раница, затова бе избегнала съдбата на по-дребните предмети. Не че англичаните бяха взели кой знае какво; малкото истински ценни вещи и оскъдния запас от злато бяха скрити на сигурно място в тайника, при виното от Джаред.
Чу протяжен стон отгоре и неволно погледна към библията в ръката си. Без да го иска съвсем, я остави да се отвори на страницата в началото, където се вписваха сватбите, ражданията и погребенията в семейството.
Записите започваха със сватбата на родителите му. Брайън Фрейзър и Елън Макензи. Имената ѝ датата бяха изписани с красивия заоблен почерк на майка му, а отдолу имаше кратка бележка с по-стегнатия и по-черен почерк на баща му. По любов, беше написал изрично той, с оглед на следващия запис, който показваше, че Уили се е родил едва два месеца след сватбата.