Джейми се усмихна, както винаги, при вида на тези думи и погледна към картината на самия него, на две години, застанал с Уили и Бран, огромната хрътка. Само това бе останало от Уили, който бе умрял от едра шарка на единайсет години. През платното минаваше разрез — явно направен от байонет, за да изрази яростта на собственика му.
— А ако не беше умрял — каза тихо на картината, — какво щеше да стане?
Какво наистина? Докато затваряше книгата, зърна последния запис — Кейтлин Мейзри Мъри, родена на 3 декември, 1749 г., споминала се на 3 декември, 1749 г. Да, ако. Ако червените куртки не бяха дошли на втори декември, дали Джени пак щеше да роди детето твърде рано? Ако имаха достатъчно храна, за да не е и тя, като всички останали, само кожа и кости, дали щеше да стане друго?
— Никой не знае, нали? — каза той на картината.
Нарисуваната ръка на Уили лежеше на рамото му; винаги се чувстваше в безопасност, когато Уили стоеше зад него.
Отгоре долетя още един писък и в спазъм на страх ръцете му стиснаха библията.
— Моли се за нас, братко — прошепна и се прекръсти. Остави библията и отиде в обора да помогне за добитъка.
Нямаше какво да стори тук; Роби и Фъргъс бяха повече от способни да се погрижат за малкото останали животни, а Младия Джейми, на десет, бе достатъчно голям, за да им помага. Докато се оглеждаше какво да свърши, Джейми събра шепа от пръснатата слама и я отнесе надолу по хълма към мулето на акушерката. Когато сламата свършеше, трябваше да заколят кравата; за разлика от козите, за нея не можеха да съберат достатъчно фураж по зимните хълмове, дори с накъсаните от малките деца трева и бурени. С малко късмет осоленото ѝ месо щеше да им стигне до пролетта.
Когато се върна в обора, Фъргъс вдигна поглед от вилата си.
— Това е истинска акушерка, нали? — попита той. И издаде агресивно дългата си брадичка. — Мадам не бива да бъде поверявана на грижите на селянка, нали!
— Откъде да знам? — попита Джейми. — Да не мислиш, че разбирам от акушерки? — Госпожа Мартин, старата акушерка, която бе изродила всички деца на Мъри, бе умряла — като мнозина други — по време на глада в годината след Калоден. Госпожа Инес, новата акушерка, беше много по-млада; и той се надяваше, че е достатъчно опитна, за да знае какво върши.
Роби като че ли също искаше да се включи в разговора. Намръщи се към Фъргъс.
— Тъй ли, и кво значи „селянка“? И ти си селянин, ако не си забелязал.
Фъргъс го изгледа отвисоко и с достойнство въпреки факта, че трябваше да наклони глава назад, за да го стори, тъй като беше с няколко сантиметра по-нисък от приятеля си.
— Не, ти си надут тъпак! — Роби го блъсна грубо, а Фъргъс изпъшка от изненада и падна назад, като се приземи тежко на пода на конюшнята. Само след миг се изправи. Хвърли се към Роби, който седеше на ръба на яслата и се смееше, но Джейми го хвана за яката и го издърпа обратно.
— Спрете се. Не ща да развалите малкото останало сено. — Изправи Фъргъс на крака и за да го разсее, попита: — А ти какво разбираш от акушерки?
— Много, господарю. — Фъргъс се изтупа елегантно. — Много от дамите при мадам Елиз бяха на легло, докато бях там…
— Сигурен съм — прекъсна го сухо Джейми. — Или ти имаше предвид, че са раждали?
— Разбира се, че раждаха. Че и аз съм роден там! — Френският младеж изду важно тесните си гърди.
— Така е — устата на Джейми леко потрепна. — Е, значи си провел внимателни наблюдения тогава, затуй знаеш как се правят тези неща?
Фъргъс не обърна внимание на сарказма му.
— Ами че да — рече той делово, — акушерката трябва да сложи нож под леглото, за да пререже болката.
— Не съм сигурен, че го е направила — промърмори Роби. — Поне не звучи така. — Повечето писъци не се чуваха в обора, но някои достигаха и до него.
— И яйце, поръсено със светена вода, трябва да се сложи в долния край на леглото, за да може жената да роди лесно — продължи невъзмутимо Фъргъс. Намръщи се и добави: — Аз лично дадох яйце на жената, но тя май не знаеше какво да прави с него. И го пазех специално за това — добави той жално, — тъй като кокошките вече почти не носят. Исках да съм сигурен, че ще имаме яйце, когато потрябва.
— После, след раждането — продължи той, ентусиазмът от лекцията бе потушил съмненията му — акушерката трябва да свари чай от плацентата и да даде на жената да го изпие, за да потече силно млякото ѝ.