— Да, беше — рече Джени. — Има уиски в бюфета — ще ми дадеш ли една чашка? — Гласът ѝ бе дрезгав и тя трябваше да прочисти гърло, преди да довърши молбата си.
— Уиски ли? Не трябва ли да пиеш ейл с разбити яйца? — попита той, потискайки с известна трудност спомена за предложението на Фъргъс относно онова, което трябва да пият току-що родилите жени.
— Уиски — рече категорично сестра му. — Когато лежеше долу осакатен и кракът те болеше, ейл с яйца ли ти дадох?
— Ти ми даде много по-голяма гадост — рече брат ѝ и се ухили, — но си права, даде ми и уиски. — Остави внимателно спящото дете на леглото и се обърна да вземе уиски.
— Има ли си вече име? — попита, кимайки към бебето, докато наливаше щедра доза от кехлибарената течност.
— Ще го нарека Иън, на баща му. — Ръката на Джени докосна нежно кръглата главичка, покрита с лек златистокафяв пух. Меката фонтанела видимо пулсираше и на Джейми му се стори ужасяващо крехка, но акушерката го увери, че бебето е добре, здраво момченце, и той предположи, че трябва да ѝ се довери. Движен от неясния импулс да защити някак това уязвимо меко място, той пак взе детето и дръпна одеялото над главата му.
— Мери Макнаб ми каза за теб и госпожа Кирби — отбеляза Джени, докато отпиваше. — Жалко, че не го видях… Тя рече, че проклетата стара вещица направо си глътнала езика, когато си ѝ заговорил.
Джейми се усмихна, като галеше нежно гръбчето на бебето, което бе опрял на рамото си. То спеше дълбоко и малкото му телце лежеше отпуснато като къс шунка, мека, успокояваща тежест.
— Жалко, че не го глътна наистина. Как понасяш тази жена да живее в къщата? Аз бих я удушил, ако бях тук.
Сестра му изсумтя и затвори очи, накланяйки глава назад, за да може уискито да се спусне по гърлото ѝ.
— О, хората стигат дотам, додето им позволиш; аз не ѝ позволявам много. Все пак — добави тя, отваряйки очи — не мога да кажа, че не ми се ще да се отърва от нея. Наумила съм да я пратя при стария Кетрик, долу, в Брох Морда. Жена му и дъщеря му умряха миналата година и той ще иска някой да се грижи за него.
— Аха, но ако бях на мястото на Самюъл Кетрик, щях да взема вдовицата Мъри — каза Джейми, — а не вдовицата Кирби.
— Пеги Мъри вече е уредена — увери го сестра му. — Ще се жени за Дънкан Гибънс през пролетта.
— Дънкан не си губи времето — рече той, леко изненадан. После му хрумна нещо и се ухили. — Те познават ли се изобщо?
— Не — усмихна се сестра му. После усмивката избледня, заменена от замислено изражение. — Освен ако ти нямаш нещо на ум за Пеги?
— Аз? — Джейми бе така стъписан, сякаш тя внезапно бе предположила, че той може да иска да скочи от прозореца на втория етаж.
— Тя е само на двайсет и пет — продължи Джени. — Достатъчно млада е да роди още деца и е добра майка.
— Ти колко уиски изпи? — Брат ѝ се наведе напред и се престори, че оглежда нивото на уискито в гарафата, като придържаше главичката на бебето с една ръка. Изправи се и изгледа сестра си с леко раздразнение.
— Аз живея като животно в пещера, пък ти искаш да взема жена? — Внезапно се почувства кух отвътре. За да не разбере Джени колко са го разстроили думите ѝ, стана и тръгна из стаята, като съвсем ненужно припяваше тихо на вързопчето в ръцете си.
— Откога не си лягал с жена, Джейми? — попита разговорливо сестра му зад него. Шокиран, той се обърна рязко и я изгледа.
— Бива ли да се задава такъв въпрос на един мъж?
— Не си лягал с ни една от момите от Лалиброх до Брох Морда — продължи тя, без да му обръща внимание. — Поне аз не съм чула. Нито пък с вдовиците, нали? — Замълча деликатно.
— Много добре знаеш, че не съм — сопна се той. Усети как бузите му се изчервяват от раздразнение.
— Защо? — попита направо сестра му.
— Защо ли? — Втренчи се в нея с леко отворена уста. — Ти да не си изгуби ума? За какъв ме мислиш, за мъж, дето ще се промъква от къща в къща, за да ляга с всяка жена, която не го прогони с каиша?
— Няма да те прогонят. Ти си хубав мъж, Джейми — усмихна се Джени почти тъжно. — Ти не би се възползвал от никоя жена. Първо ще се ожениш за нея, нали?
— Не! — рече той разпалено. Бебето потрепна и изсумтя в съня си, и той го прехвърли механично на другото си рамо, започна да го гали и да се взира яростно в сестра си. — Не ща да се женя отново, тъй че не смей да ме сватосваш, Джени Мъри! Няма да стане, чуваш ли?
— О, чух те — рече тя невъзмутимо. Надигна се на възглавницата, за да може да го гледа в очите. — Ще живееш като монах до края на дните си? Ще идеш в гроба без син, който да те погребе и да почита името ти?