— О… — рече той бавно. — А беше ли…
— Мамо! — чу се измъчен вик от прага, когато Малкия Джейми се освободи от ръцете на войника и се хвърли към майка си. — Мамо, бебето мъртво ли е? Не, не! — Ридаещ, той се отпусна на колене и зарови глава в завивките.
Сякаш да опровергае брат си, бебето Иън оповести присъствието си, като започна да рита много енергично ребрата на чичо си и да издава тихо сумтене, което за щастие остана незабелязано в суматохата отвън.
Джени се опитваше да успокои Младия Джейми, госпожа Инес безуспешно се мъчеше да го изправи на крака, но той стискаше с всички сили ръкава на майка си, а капитанът напразно се опитваше да надвика воя му — и над всичко това из къщата кънтяха приглушеният тропот на ботуши и викове.
Джейми си помисли, че капитанът ги пита къде се намира тялото на бебето. Стисна въпросното тяло още по-силно и го залюля, за да предотврати евентуален рев от негова страна. С другата ръка посегна към дръжката на кинжала си, но напразно; съмняваше, че щеше да има полза дори ако прережеше собственото си гърло, ако отвореха гардероба.
Бебето Иън изсумтя недоволно и с това показа, че не му харесва друсането. Джейми вече виждаше къщата в пламъци, а всичките ѝ обитатели изклани, затова сумтенето му прозвуча силно като скръбния вой на по-големия му племенник.
— Ти си виновен! — Младия Джейми се изправи с мокро от сълзите, подуто и гневно лице, и тръгна към капитана. Къдравата му чернокоса глава се сведе като на малък овен. — Ти уби брат ми, мръсен англичанино!
Капитанът бе стъписан от внезапната атака и дори направи крачка назад, примигвайки към момчето.
— Не, момче, грешиш. Аз само…
— Мръсник! Гаден чеп! А мхик ан диабоил! — Вече напълно обезумял, Младият Джейми преследваше капитана, крещеше всички най-гадни обиди, които бе чувал през живота си, на келтски и на английски.
Бебето Иън изхленчи в ухото на големия Джейми. Това доста приличаше на прелюдия към гръмогласен писък и в паниката си Джейми пусна кинжала и пъхна палец в меката влажна уста, от която излизаха звуците. Голите венци на бебето стиснаха палеца му така яростно, че той едва не извика.
— Махай се! Махай се! Махай се, или ще те убия! — Младият Джейми крещеше на капитана с разкривено от гняв лице. Англичанинът погледна безпомощно към леглото, сякаш молеше Джени да изтегли този неумолим малък враг, но тя лежеше като мъртва, със затворени очи.
— Ще чакам хората си долу — заяви капитанът възможно най-достолепно и се оттегли, като бързо затвори вратата след себе си. Лишен от врага си, Младият Джейми се свлече на пода и започна да плаче.
През пролуката във вратата Джейми видя госпожа Инес да го поглежда, отворила уста в ням въпрос. Джени се изстреля от завивките като Лазар, гневно смръщена и притиснала пръст към устните си. Бебето Иън сучеше яростно палеца и ръмжеше недоволно, защото той не пускаше нищо.
Джени се обърна рязко и седна на ръба на леглото, чакаше. Долу се чуваше тропот на войници. Тя трепереше от слабост, но протегна ръка към гардероба, където бяха скрити нейните мъже.
Джейми си пое дълбоко дъх и се стегна. Трябваше да рискува; дланта и китката му бяха мокри от слюнка, а недоволното ръмжене на бебето ставаше все по-силно.
Той излезе плувнал в пот от гардероба и подаде детето на Джени. Тя оголи гърдата си с едно рязко движение, притисна малката глава към зърното си и се наведе над детето, сякаш да го защити.
Наченките на рев се разтвориха в приглушеното сумтене на сученето и Джейми седна внезапно на пода. Имаше чувството, че някой го посече през коленете.
Младият Джейми бе изправил гръб при внезапното отваряне на гардероба и сега седеше проснат до вратата, пребледнял от изумление, като гледаше ту към майка си, ту към чичо си. Госпожа Инес коленичи до него и започна да шепне нещо в ухото му, но нищо в изражението на малкото му мокро от сълзите лице не показваше, че я разбира.
Когато виковете и скърцането на хамути отвън оповестиха заминаването на войниците, Младият Иън вече лежеше доволен и похъркваше в ръцете на майка си. Джейми стоеше до прозореца, така че да не го видят отвън, и ги наблюдаваше.
Стаята бе тиха, чуваше се само как госпожа Инес пие уиски. Младият Джейми седна близо до майка си и притисна буза в рамото ѝ. Тя не бе вдигнала поглед, откакто пое бебето, и още седеше така, със сведена над детето в скута ѝ глава, а черната коса криеше лицето ѝ.
Джейми пристъпи напред и я докосна по рамото. Топлината ѝ му се стори стряскаща, сякаш студеният ужас бе естественото му състояние и допирът до друго същество бе някак чужд и непривичен.