— Обичам те, татко. И теб, мамо. — Наведе се към мен и аз усетих миризмата на прясна кръв. После устните докоснаха моите и изкрещях.
Не помня как съм скочила и как съм прекосила поляната. Знам само, че се вкопчих в Джейми и зарових лице в палтото му, трепереща.
Сърцето му бумтеше под бузата ми и си помислих, че и той трепери. Усетих как ръката му описва кръстния знак по гърба ми, после ме прегърна здраво през раменете.
— Всичко е наред — каза той. Усещах как гърдите му се издуват и се стягат от усилието да говори спокойно. — Тя си отиде.
Не исках да поглеждам, но се насилих да извърна глава към огъня.
А там всичко беше спокойно. Маргарет Кембъл седеше кротко на пейката и си тананикаше, като въртеше дълго черно перо от опашката на петела върху коляното си. Исмаил стоеше до нея и я галеше нежно по косата. Прошепна ѝ нещо — въпрос — и тя се усмихна хрисимо.
— О, никак не съм изморена! — увери го и погледна с обич белязаното лице, което се издигаше в мрака над нея. — Какво хубаво парти беше, нали?
— Да, бебѐ — каза той нежно. — Но сега си почиваш, нали? — Обърна се и изцъка силно с език. Внезапно две жени с тюрбани се материализираха от мрака; сигурно бяха чакали наблизо. Исмаил им каза нещо и те веднага се приближиха да се погрижат за Маргарет. Изправиха я и я поведоха, като ѝ шепнеха мили думи на френски и африкански.
Исмаил остана, гледаше ни през огъня. Беше неподвижен като един от идолите на Гейли, като изваян от нощта.
— Не дойдох сам — каза Джейми. Посочи небрежно през рамо към захарната тръстика, намеквайки за въоръжени подкрепления.
— О, и да си сам — каза Исмаил с лека усмивка. — Няма значение. Лоа говори с теб, в безопасност си. — Гледаше ни преценяващо.
— Ха! — възкликна с интерес. — Никога не бях чувал лоа да говори на букра. — И поклати глава.
— Сега тръгвате — каза тихо, но властно.
— Още не. — Джейми ме пусна и се изправи до мен. — Дойдох за момчето Иън; няма да си тръгна без него.
Исмаил изви вежди и трите вертикални белега се сближиха между тях.
— Ха! — каза отново. — Забрави това момче; то си отиде.
— Къде? — попита рязко Джейми.
Исмаил наклони глава настрани и го огледа внимателно.
— Тръгна с Личинката — каза той. — А там, дето тя отива, не можеш да идеш. Момчето си отиде — каза отново и някак окончателно. — Ти също си тръгваш, ти си умен човек. — Замълча и се заслуша. Барабан говореше някъде в далечината, вибрациите му се усещаха съвсем смътно в нощта.
— Другите ще дойдат скоро — каза Исмаил. — Аз не съм опасен, но не и те.
— Кои са другите? — попитах. Ужасът от срещата с лоа вече отминаваше и пак можех да говоря, макар че гърбът ми още тръпнеше от страх заради тъмната тръстика зад нас.
— Сигурно мароните — каза Джейми и погледна Исмаил. — Или пък вие?
Жрецът кимна церемониално.
— Така е. Чу ли Буаса? Неговата лоа ни благослови, ние тръгваме. — Посочи към колибите и тъмните хълмове зад тях. — Барабанът ги зове от хълмовете — тези, които са силни и могат да тръгнат.
Обърна се, явно разговорът беше приключил.
— Чакай! — извика Джейми. — Кажи ни къде отиде тя… госпожа Абърнати и момчето!
Раменете на Исмаил бяха покрити с крокодилска кръв.
— В Абандаве.
— Къде е това? — попита нетърпеливо Джейми. Аз го хванах за ръката.
— Аз знам къде е — казах и очите на Исмаил се отвориха широко от изумление. — Или поне знам, че е на Испаньола. Лоренц ми каза. Това е искала Гейли от него… да разбере къде е.
— Какво е? Град, село? Къде е? — Усещах как ръката на Джейми се напряга и вибрира от нетърпение да тръгне.
— Абандаве е магическо място — намеси се Исмаил, плътният му глас беше мек, сякаш се страхуваше да говори високо. Погледна ме отново. — Клотилда каза, че Личинката те е качила горе в стаята. Сигурно знаеш какво прави там?
— Малко. — Устата ми беше пресъхнала. Спомних си ръцете на Гейли, меки, пълни и бели, да подреждат камъните, докато тя говореше нехайно за кръв.
И сякаш чул ехото на тази мисъл, Исмаил внезапно пристъпи към мен.
— Питам те, жено… още ли кървиш?
Джейми потрепна до мен, но аз стиснах ръката му да стои мирен.
— Да. Защо? Какво общо има това?
Онисеегунът явно се смути; и погледна назад към колибите. В мрака зад него нещо ставаше; много тела се движеха напред-назад, носеха се гласове, тихи като шепота на тръстиката. Събираха се да тръгват.
— Ако жена кърви, убива магия. Ти кървиш, значи имаш женска сила и магия не ти действа. Само стари жени правят магия; омагьосват, викат лоа, разболяват, лекуват. — Огледа ме дълго и оценяващо, после поклати глава.