— Не отивай да правиш магия като Личинката. Тази магия ще я убие, но ще убие и теб. — Посочи зад себе си, към празната пейка. — Чу ли Буаса? Каза, че тя ще умре, три дни. Тя взе момчето, той умре. Ти тръгваш след тях, ти умреш.
Взираше се в Джейми и вдигна ръце пред него с кръстосани китки.
— Казвам ти, амики. — Отпусна ръцете си и ги раздели рязко, сякаш късаше невидимо въже. Обърна се внезапно и изчезна в мрака, където шумът от стъпки нарастваше, накъсван от бумтенето на тежки предмети.
— Свети Михаиле, пази ни — прошепна Джейми. Прокара ръка през косата си и червените кичури щръкнаха в потрепващата светлина. Огънят умираше бързо, нямаше кой да го поддържа.
— Познаваш ли това място, сасенак? Къде е отишла Гейли с Иън?
— Не, знам само, че е някъде далече в хълмовете на Испаньола и че през него тече поток.
— Тогава трябва да вземем Щерн — каза той решително. — Хайде! Момчетата са до реката с лодката.
Обърнах се да го последвам, но спрях в края на тръстиката, за да погледна назад.
— Джейми! Виж! — Зад нас бяха жаравата от огъня на егунгун и тъмния кръг от робски колиби. Зад тях на склона на хълма се белееше смътно Роуз Хол. А по-нататък, отвъд билото, небето сияеше в червено.
— Сигурно гори къщата на Хауи — каза той. Звучеше странно спокоен, безстрастен. Посочи наляво, към склона на планината, където сияеше малка оранжева точица. — А това трябва да е Туелветрис.
Барабанът шепнеше в нощта, нагоре и надолу по реката. Какво беше казал Исмаил? Барабанът ги зове от хълмовете — тези, които имат сили да тръгнат.
Малка колона роби идваше от колибите. Жените носеха бебета и вързопи, готварски съдове висяха от раменете им, а главите им бяха увити с бели тюрбани. Там беше и Маргарет Кембъл, също с тюрбан. Една млада жена я подкрепяше уважително.
Джейми я видя и пристъпи към нея.
— Госпожице Кембъл! Маргарет!
Тя и придружителката ѝ спряха; младата жена сякаш пристъпи между нея и Джейми, но той вдигна ръце, за да покаже, че не иска да навреди, и жената неохотно се отдръпна.
— Маргарет, Маргарет, помниш ли ме?
Тя се вгледа невиждащо в него. Той много бавно обгърна лицето ѝ с длани.
— Маргарет — каза тихо и настоятелно. — Маргарет, чуй ме! Помниш ли ме, Маргарет?
Тя примигна веднъж, два пъти, и гладкото ѝ кръгло лице се събуди. Не беше като внезапното обладаване от лоа; а бавно, колебливо събуждане на нещо срамежливо и плахо.
— Да, помня те, Джейми — каза тя накрая. Гласът ѝ беше плътен и чист, глас на младо момиче. Устните ѝ се извиха нагоре, а очите оживяха отново, лицето ѝ още беше обгърнато от дланите му.
— Отдавна не съм те виждала, Джейми — каза тя, гледаше го в очите. — Имаш ли вест от Юън? Добре ли е?
Той застина за минута, лицето му бе познатата маска, която скриваше силните чувства.
— Той е добре — прошепна накрая. — Много добре, Маргарет. Даде ми това, да го пазя за теб, когато те видя. — Сведе глава и я целуна нежно.
Няколко жени бяха спрели и гледаха мълчаливо. Но сега започнаха да шепнат и да се споглеждат. После Джейми пусна Маргарет Кембъл и отстъпи назад, а те се събраха около нея като защитници и му кимнаха да се отдалечи.
Маргарет сякаш не съзнаваше това; още не откъсваше очи от лицето на Джейми, усмихваше се.
— Благодаря ти, Джейми! — извика тя, когато младата жена я хвана за ръката и я задърпа да вървят. — Кажи на Юън, че скоро ще съм при него! — Малката група облечени в бяло жени отмина, изчезнаха като призраци в мрака на тръстиката.
Джейми импулсивно пристъпи след тях, но аз го хванах за ръката.
— Остави я — прошепнах, като си спомних какво лежи на пода в салона на плантацията. — Джейми, остави я. Не можеш да я спреш; с тях е по-добре.
Той затвори за миг очи и кимна.
— Да, права си. — Обърна се, спря внезапно и се завъртя, за да погледне отново. В Роуз Хол светеше. Пламъци играеха зад прозорците и на двата етажа. И пред очите ни започнаха да се разпростират и към тайната стая на втория етаж.
— Време е да тръгваме — каза Джейми. Хвана ме за ръка и тръгнахме бързо. Гмурнахме се в шумолящата тръстика, а въздухът внезапно натежа от миризмата на изгоряла захар.
62.
Абандаве
— Можеш да вземеш губернаторския катер — той е малък, но сигурен. — Грей започна да рови из чекмеджето на бюрото си. — Ще напиша заповед до пристанището да ти го дадат.