— Ти самият виждал ли си подобно нещо? — попитах аз, заинтригувана, и той се засмя.
— Така разсъждава един истински научен разум! — подсмихна се той. — Това е първият въпрос, който задава всеки учен: откъде знаеш? Кой го е видял? Аз мога ли да го видя? Да, виждал съм подобно нещо. Всъщност три пъти, макар че в единия случай пороят беше от жаби, а не от риби.
— Да не си се намирал близо до морския бряг или до някое езеро?
— Веднъж бях близо до брега и веднъж до езеро — това беше с жабите, — но третия път се случи много навътре в сушата — на двайсетина мили от най-близкия воден масив. И все пак рибите бяха от вид, който съм виждал само надълбоко в океана. В нито един от случаите не забелязах никакви смущения във въздуха горе — нито облаци, нито бурен вятър, нито един от онези прочути водни потоци, които изригват от морето и се насочват към небето. И все пак рибите паднаха — това поне е факт, защото ги видях с очите си.
— А ако не си го видял, не е факт, така ли? — попитах сухо аз.
Той се засмя със задоволство и Джейми се размърда и измърмори нещо, сгушен до бедрото ми. Погалих го по косата и той отново заспа.
— Може да е, а може и да не е. Но един учен няма откъде да разбере, нали така? Как пишеше в християнската Библия — „Блажени, които не са видели, и са повярвали“[41]?
— Точно така пише, да.
— Някои неща трябва да бъдат приети като факт, макар че причината им не може да се докаже. — Той отново се засмя, този път немного весело. — В качеството си на учен, който освен това е и евреин, може би имам различен поглед към явления като стигмата — както и представата за възкръсване на мъртвите, което е огромна част от това, което цивилизованият свят приема като безусловен факт. И все пак това скептично гледище е нещо, за което за нищо на света не бих могъл да спомена пред другиго освен пред теб, без да се изложа на голяма опасност сериозно да пострадам.
— Все пак Тома Неверни е бил евреин — усмихнах се аз. — И това е само началото.
— Да, и чак когато е спрял да се съмнява, е станал християнин — и мъченик. Може да се каже, че го е убило не друго, а сигурността, нали? — Тонът му беше натежал от ирония. — Има голяма разлика между онези явления, които се приемат въз основа на вярата, и тези, които се доказват с обективни средства, макар че може да се окаже, че причината и за двете е еднакво „рационална“, стига веднъж да открием каква е. И основната разлика е следната: хората ще се отнасят с отвращение към явления, доказани чрез сетивата и често изпитвани от различни хора, и същевременно ще бранят до смърт действителността на явление, което нито са видели, нито са изпитали. Вярата е също толкова могъща сила, колкото и науката — заключи той и гласът му стана съвсем тих в тъмното, — но много по-опасна.
Известно време седяхме тихо, загледани над носа на мъничкия кораб, в тънката ивица тъмнина, която разделяше нощта на две ивици, по-ярка от пурпурното сияние на небето или сребристосивото море. Черният остров Испаньола, който неумолимо се приближаваше.
— Къде видя безглавите риби? — попитах ненадейно аз и не се учудих, когато видях лекото му кимване към носа на корабчето.
— Ето там — отговори той. — На тези острови съм виждал цял куп странни неща — но тук може би са повече, отколкото където и да било другаде. Има такива места.
В продължение на няколко минути не казах нищо. Мислех си за това, което може би ни очакваше, и се надявах, че Исмаил е бил прав, когато каза, че човекът, когото Гейли е отвела със себе си в Абандаве, е не друг, а Иън. Хрумна ми една мисъл — мисъл, която или бях забравила, или бях отблъснала от съзнанието си във вихъра на събитията от последните двайсет и четири часа.
— Лоренц… другите шотландски момчета. Исмаил ни каза, че е видял дванайсет, сред които Иън. Докато претърсваше плантацията… видя ли някаква следа от другите?